В приказката на Пушкин „Рибаря и златната рибка“ е представен човешкия стремеж към богатство. Поради стремежът на жената на рибаря за повече, накрая и двамата старци остават без нищо.

Богатството за порочния е препятствие, а за добрия човек, пособие за извършване на добри дела.

Богат е не този, които има много, а този, който дава на нуждаещите се.

Богат е не този, който много е натрупал, а този, който много е раздал.

Както изобилен източник на вода, който сте имали щастието да откриете, протича във вашия двор, а след това изтича към другите, така тече богатството към вас и изтича към другите.

Не е богат този, които има, а този, който добре използва това, което има.

Обхождайте се със земните богатства, както със гост, който честно трябва да приемете и съвестно да изпратите.

Децата са много впечатлителни. Те улавят неща, които за нас възрастните остават почти незабележими.
Днес Деси и Пепи гледаха филмче, където рибката успя да се освободи от аквариума и отплува към морето пред дупката на тоалетната.
Изведнъж децата се сетиха за своята водна костенурка. Стана им много жално за нея. Извадиха я от аквариума и със съсредоточени и сериозни лица я пуснаха в тоалетната.
За щастие родителите забелязаха това навреме и измъкнаха нещастната костенурка от там.
След неуспешният опит, децата приближиха аквариума и Пепи със жален глас каза:
– Бедничката ми костенурка. …., – гледайки нещастно животинчето с болка продължи, –  Ти  никога няма да видиш морето.