На човекът, който подарил херингата на света, издигнали паметник. До XV век, никой не можел да я яде, тъй като горчала.

По-късно рибарят Вилем Якоб Бойкелзон от село Биерфлинт се досетил да премахне хрилете ѝ и станала гастрономическа революция.

Изяснило се, че всичката горчивина на рибата се е концентрирала в хрилете.

Без тях херингата предизвикала фурор и завладяла Холандия.

За да не се разпадне нежната морска риба при пържене е необходимо:

Рибата се размразява, като се оставя в гевгир, за да се отече водата.

Подсушава се с хартиена кърпа.

Подправете я със сол и черен пипер ако искате.

Оваляйте малките парчета риба в брашно.

Оставете рибата не по-малко от 30 минути на спокойствие.

След това я изпържете в добре затоплен тиган с мазнина.

Пържената риба не се разпада, колкото и малки да са парчетата.

В края на 90-те години, живеещите на яхти в Калифорния, започнали да чуват странен тътен от морската вода, шум наподобяващ канализационни помпи.

Някои американци възприели този звук като военен експеримент, други като действия на извънземни.

Оказало се, че дразнещия шум идва от вид риби. На биолозите им се е удала възможността да разкрият механизма на издаване  на подобни звуци.

Тези риби пеят, когато изработват хормона мелатонин, който при хората участва в механизма на съня.

Самците строят „гнезда“ край бреговете на морето и с такива нощни песни привличат женските през нощта. Шумът, който създават тези риби, контролира циркадните ритми на сън и бодърстване. Когато е светло, рибите престават „да пеят“.

Изследователите въвели в рибите нещо, което заменя мелатонина и морските обитатели продължили бръмченето си по всяко време на деня.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Василев и Петров приближиха огъня, където рибарите ядяха, седнали на пейките. Чиниите бяха поставени на пънове пред тях.

Двамата мъже обиколяха района. От тях много зависеше, какъв ще бъде животът на тези рибари за в бъдеще.

Така се случи, че чинии пред гостите не бяха поставени.

Тогава Василев реагира на това като се пошегува:

– Изглежда не сме изкарали достатъчно. Който не работи не трябва да яде. Навярно вие като домакини искате да ни помогнете и да ни отворите очите за някои неща.

– Наистина не сме заслужили, – потвърди Петров. – Пред мен няма нито едно парче риба.

Всички се засмяха, а после ненадейно от някъде се появиха две чинии пълни с риба.