Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.

26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.

Австралийски рибари се спасили от агресивен крокодил чрез бягство. Това се е случило в залива край град Дарвин.
Двамата мъже се връщали от риболов. Когато изскочил крокодила те се покачили на дърветата. Въдиците и другите съоръжения взели със себе си.
Един от мъжете не могъл да се задържи на клона и паднал във водата и едва смогнал да се изкачи пак на дървото. Най-накрая „заложниците“ се обадили по мобилните си телефони в полицията и помолили да ги спасят. От там предали съобщението за агресивния крокодил на природозащитниците, които веднага се отправили към мястото.
Специалистите доплували до дървото, прогонили крокодила и помогнали на рибарите да слязат от дърветата.

Много често се появяват информации за различни къщи и вили с интересна архитектура. Такъв  е и този, за който искам да ви разкажа.
Интересното е, че този дом плава върху езеро в Канада. Ако къщата е далече от брега до нея може да се достигне на лодка.
Този вид къщи са поставени на стоманени потони, които позволяват на конструкцията безопасно да се движи по вода, независимо от нивото на водата.
Интересно е как живеят хората вътре?
Навярно много от нас биха искали да пробват да поживеят в такъв дом. Хубавото е, че в езерото няма вълни и от морска болест, обитателите на подобна постройка, няма да страдат. А рибарите всеки ден, когато поискат могат да снабдяват дома с прясна риба.