Дъщеря ѝ се роди много бързо. Бяха я сложили до нея. Милваше мъничката влажна главичка, целуваше малките безпомощни пръстчета и плачеше изпълнена с обич.

– Голям късмет имате, момиченце е, – каза акушерката, напомняща ѝ за предстоящата процедура. – Повечето семейства, които искат да осиновят дете, търсят момиченца.

Завладяна от любов към своето бебе, примесена с ужас, че ще го загуби скоро, я накара да обгърне малкото телце сякаш искаше да го защити. Нима е възможно в такъв момент да изпита и радост и мъка?

Не мигна цяла нощ, страхувайки се, че ще загуби някой от оставащите ѝ мигове с детето. Беше милвала копринената коса на детето. С пръст очертаваше профила му. Разтваряше малките длани десетки и стотици пъти. Люля дъщеря си, когато се разплака. Притискаше я до гърдите си и нежно я целуваше.

Бе я разповила, за да види всеки сантиметър от детското телце. Усмихваше се на движещите се крачета. Смени подмокрените пелени и я уви в шала си. Изправи се до прозореца с детето на ръце и му показваше мрака и звездите.

А когато почувства, че сънят може да я пребори, започна да крачи из стаята, за да може още малко да подържи бебето в ръце.

Тя знаеше какво ще стане. Искаше да запази чувството, миризмата, звука и топлината на своето дете

Когато утрото настъпи, тя разбра, че всичко свърши. Стъпките и гласовете отвън я сковаха в неочакван мраз премесен със страх.

Влезе жена с бяла престилка и ѝ подаде документите.Тя взе писалката да подпише, погледна бебето и каза умолително:

– Моля ви помогнете ми!

– Надявам се, не се каниш да промениш решението си, – попита жената предпазливо.

Дълго време младата майка се колебаеше. Дали изобщо ще може да направи правилно нещата? Да задържи ли бебето? Ще успее ли да се грижи за него сама? Можеше да се премести някъде по-надалече от тук. Имаше достатъчно пари, за да отгледа дъщеря си, да ѝ осигури добър живот.

– Не мисля …, – започна младата майка, събирайки остатъците от силите си, – не мога…. да я дам. Искам да живея с нея.

Тя остави документите настрани, притисна детето силно до гърдите си и се разплака…..

Подводните скулптури са много популярни в последно време. Сред тях е и необикновената статуя на Христа Спасителя под водата.
Идеята за създаване на статуята възникнала през 1990 г. след първата визита на Римския Папа Йоан Павел II на Малта. Тази скулптора е направена от Алфред Камилери Гаучи. Височината ѝ е 3 метра и тежи 13 тона.
Първоначално скулптурата стояла на друго място. През 1990 г. я преместили на дъното около остров Свети Павел, на 40 метра дълбочина. Но мястото се оказало неудачно. Наблизо имало рибовъдно стопанство, водата била мътна, непрозрачна, а това пречело на туристите да видят скулптората на дъното.
След 10 години през 2000 г. било взето решение статуята да бъде пренесена на друго място. Спуснали я на два метра от брега на 10 метра дълбочина.
Сега триметровият гигант стои на дъното на морето с вдигнати ръце и гледа към остров Свети Павел. Статуята  на Христа под водата периодично се покрива с водорасли и корали.
Сега  в тези води има голям наплив от туристи и водолази от цял свят. Хората искат да видят с очите си това невероятно зрелище.

Решението да се присъедини към бойкота, който бе започнат от някои обществени организации и професионални сдружения на Британските острови, бе взето с малка разлика – 23 членове на ръководството на Студентската асоциация призова за бойкот, а 18 са против.
Сега местните студенти и локалната Асоциация на Обединеното кралство ще могат да бойкотират израелските колеги и учени, и ще участват в кампанията срещу продажбата на стоки, произведени в еврейската държава.
На свой ред, Асоциацията на еврейските студенти категорично е осъдила участието в бойкота.

Израелското Министерство по здравеопазването е взело решение, всички обществени клиники на четирите израелски болници да приемат и оказват медицинска помощ на жителите на всеки населен пункт на Израел, намиращ се в радиус на 40 километра от сектора Газа, независимо дали те принадлежат към една или друга здравно осигурителна каса или определена клиника.
Също така жителите на споменатата област от Израел могат да получават необходимите лекарства в близката до дома им аптека.
Даденото решение било взето поради сегашната напрегната ситуация, вследствие на която някои клиники към здравни каси били закрити поради недостиг на персонал или други причини.
Също така, по време на настоящата криза, е станала достъпна новото приложение за смартфони iPhone и Android, разработено съвместно от университета Бен Гурион в Негев и организацията на Машав от Кирят Шмона.
Това приложение е предназначена за хора, страдащи от пълна или частична загуба на слуха и общуващи с езика на знаците. То им съобщава за сирени или подозрителни обекти, които са наблизо. Приложението работи с езика на знаците за хората, които говорят на иврит, арабски и английски език.
Освен това, студентите по медицина от Университета на Бен Гурион и университета в Беер Шева в тези трудни дни е възможно да заместват персонал на Медицинския център Сорока, извършвайки различни задължения, за които не се изисква пълно медицинско образование и ще организират дейностите за децата от болницата, които не могат да отидат на детска градина или детски лагер. Този проект ще продължи до края на кризата.

Мериам Ибрахим по-рано е била осъдена от суданския съд на смърт за това, че е приела християнството и се е омъжила за християнин. Тя е родила дете зад стените на женския федерален затвор в Северен Хартум.
Съдът е признал 27-годишната Мериам за виновна в това, че тя, която е родена в мюсюлманско семейство, е приела християнството. Жената е заявила, че няма да се преструва на мюсюлманка, за да избегне смъртното наказание.
Според решенито на съда, Мериам трябвало да получи 100 удара и да бъде обесена. Присъдата била отложена поради нейната бременост.
Съпругът на Мериам Даниел Вани е пристигнал в Судан от САЩ, за да спаси жена си. Той сам признава, че ще му бъде много трудно да убеди властите в Судан да помилват жена му.