Шотландският реформатор Джон Нокс се молил така: „Господи, дай ми Шотландия или аз ще умра“. За кратко време, чрез неговите проповеди, основните градове се покорили на Бога.

Разказва се, че Мария Стюарт, известна като кървавата Мери, веднъж казала: „Повече се боя от молитвата на Джон Нокс, отколкото от армия с десет хиляди човека“.

Молитвата прави чудеса, тя съкрушава и най-твърдите.

Апостол Павел призовава да се молим непрестанно, но ние често превръщаме молитвата в дълъг списък от нужди: да има достатъчно пари, никой никъде да не го боли, работите ни да вървят добре. Христос казва, че така се молят езичниците, но ние трябва да искаме първо Божието царство и Неговата правда.

Това съвсем не е лесно. Необходимо е да оставим волята си, да забравим за благополучието си и да споделим съдбата на тези, които страдат.

Шотландският реформатор Джон Кнокс винаги сядал на масата на едно и също място. Един път имал чувството, че трябва да се премести и да седне някъде другаде.
Изведнъж се чул изстрел, куршумът прелетял през прозореца и заседнал в стола, на който обикновено сядал Кнокс. Без съмнение куршумът е бил предназначен за Джон, но по чудо бил спасен.
Ние знаем, че Бог обича и пази Своите създания. Той е източник на мъдрост и знае как да устрои нещата, което ни засягат и всичко това прави – в наша полза.
Трябва да приемем всичко с благодарност. Бог, който е толкова милостив не презира и най-малката ни болка и мъка. Той се грижи за нас. Предупреждава ни за опасностите в живота и ги отклонява от нас.

Един ден Мартин Лутер изпаднал в отчаяние и депресия. „Угриженото“ му лице всеки ден украсявало трапезата и обезкуражавало цялото му семейство.

Веднъж жена му дошла на закуска, облечена в траур. Лутер я попитал:

– Кой е умрял?

– Мартин, ти в последно време така се държиш, че си помислих, че Бог е умрял и затова се приготвих да ида на погребението му.

Нейният мек, не ефектен упрек докоснал сърцето на Лутер. В резултат на това великият реформатор решил никога да не се поддават на светските тревога, негодувание, депресия, отчаяние и чувството на неудовлетвореност.

Той се заклел, че с Божия помощ ще предаде живота си на Спасителя и винаги ще се радва, независимо от това какво ще се случи.

Хвали и благославяй Бог в труден момент! Не чакай да почувстваш Неговата утеха, а му въздай слава и Той ще те утеши.