Класът бе притихнал.

Учителката говореше:

– Има много теории за това какво не е наред в света. А вие как мислите от какво се нуждае света? От образование, равенство, …..

– Светът е болен, – бързо изстреля Пенко.

– Това си е явно подценяване, – възпротиви се Ева. – Светът е мъртъв поради греховете си, следвайки владетелят незаконно узурпирал земята.

– По-скоро светът е в плен на подчинението на своите желания и страсти, – възрази Емил.

– Добре, – съгласи се учителката, – Никаква образователна реформа или кампания за граждански права, не може да реши проблемите на този свят. Причини за това са: нашата фатална зависимост от недобрите ни желания, пристрастяването ни към греха и подчинението ни на управлението на дявола. Тогава какво би спасило този свят?

Децата си зашепнаха тихичко едно на друго, обсъждайки проблема.

– Може би ако можехме да проведем правилната програма.

– Не, по-добре да променим законите на страната.

– А ако накараме хората да се променят и да се държат по определен начин?

Недю плахо вдигна ръка.

– Кажи, какво мислиш за това, – подкани го учителката.

Ученикът смело се изправи и заяви:

– Само смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни направят живи. Така ще се избавим от смъртта поради греха ни и подчинението ни на дявола. Само Исус спасява.

Много страни днес живеят според Грегорианския календар. Негова „прародител“ се смята, че е Юлианския, чийто „корени“ са от календара на Древния Рим.

Всичките имена от съвремения календар могат да се похвалят с древноримски произход.

В Древния Рим започвали годината от месец март. В един от най-древните календари, наричан календарът на Ромул, годината имала 10 месеца, но те можели да поберат само 304 дни. Тогава не са съществували януари и февруари.

По време на реформирането на календара Тарквиний привел изчислението на годината към лунно слънчевия цикъл. Така се появили януари и февруари, който имал 29 дни, а във високосна година 30 дни.

Следващата голяма реформа на календара се „приписва“ на Гай Юлий Цезар. Били въведени три поредни години по 365 дни и четвърта с 366 дни. За да се ознаменува това събитие бил преименуван един от летните месеци на юли.

Следващият, който се „увековечил“ в календара е Октавиан Август. Август имал четен брой дни, а това носело нещастие, за това месецът на императорът бил увеличен с един ден. Днес, след юли с 31 дни, следва август също с 31 дни.

Денят прибавен към месец август бил взет от февруари. За това сега вторият месец от годината има 28 дни, а на високосна година 29 дни.

През 1987 г. в Бирма към обичайните банкноти били прибавени доста страни по стойност от 35 и 70 кият.

Въпреки това, управляващият У Не Вин сметнал това за малко, за това заповядал да се изземат всички банкноти със стойност 25, 35 75 кият, без компенсации за населението и въвел нови 45 и 90 кият, тъй като тези числа се делели на девет.

През това време икономиката на Бирма била в криза. Тази реформа препълнила чашата на търпението и предизвикала бунт на студентите.

Недоволството се разраснало, което довело до общонационална акция на гражданско неподчинение.

Това вълнение влязло в историята под името „Въстание 8888“, тъй като неговите ключови събития започнали на 8 август 1988 г.

Мъдрец попитал човек, който дошъл при него за помощ:
– Ти наистиана ли искаш да бъдеш излекуван?
– Ако не исках, щях ли да дойда при теб?
– Но при мен идват много.
– И всичките идват да ги изцелиш?
– Не. Изцелението е болезнено. За утешение.
Един от учениците на мъдрецът казал:
– Желаещият да се излекува без болка прилича на някой, който иска прогрес, но без реформи.

В Китай, когато се обръщат към някого първо казват фамилията му, а после името му. Само по име се назовават много близки хора.
Дълго време китайците са имали по няколко имена. Едно се е давало при рождението. Това било детското му име, то се давало от близки родственици. Друго получавал, когато навършвали пълнолетие. Това име се давало не само от родителите, но и от учителите.
По-късно тази система с няколко имена загубила значението си.
Като правило йероглифите, с които се пишат китайските имена, носят в себе си определен символ и значение.
Например, в мъжките имена отразяват мъжество, воля, сила и др. В женските – красота, изящество, женственост и др.
Фамилиите в Китай катастрофално не достигат. Например, най-разпространената фамилия Ван носят 93 милиона китайци, фамилията Ли 92 милиона, фамилията Чжан 87 милиона.
През 2007 г. китайските власти обявили фамилна реформа. Според нея на детето можело да се даде двойна фамилия, като се използват фамилиите на бащата и майката в различна последователност. Така се смятало, че ще се получат милиони нови фамилии.