Въпреки, че се затопля, нощите и сутрините са още студени.
Някои предприемачи строители не са спрели да работят по изолацията, осигуряваща топлина, и през зимния период.
За да се извършват такива ремонти е необходимо на улицата температурата да е поне 5 градуса.
Факт е, че пенопластът, който се използва за изолация не пропуска влага. Но ако се налага на влажна или мокра стена, няма да изсъхне. След това се образува влага и плесен по стените.
Парадоксът в ситуацията е това, че една трета от топлината излиза от помещенията през стените, ако се наложи допълнителна изолация отвън нещата се влошават.
Ако неправилно се избере дебелината на материала за изолация се кондензира влага между стената и изолиращия пласт. През зимата тази влага замръзва и разрушава стените.

Новата архитектурна мода е кръстена „архитектурно пиратство“.
Служителите на пекинския район Ментоугоу са построили административни сгради, приличащи по външност на православни църкви. Този факт може да предизвика удивление само зад пределите на Китай.
Копирането на архитектурни забележителности отдавна е заляло страната. Освен това се копират не само отделни паметници, но и цели градски квартали.
В офиси оформени като Кремъл са пожелали да работят служители по сеизмология, водните ресурси, горско стопанство и метеорологично обслужване.  Комплексът от четири сгради ще бъде готов в началото на 2014 година. Мотивите, които ръководят избора на длъжностните лица, са неизвестни, но не е изключено, че склоността към екзотичното все още се авансира.
В Китай е започнала активна борба с необосновано харчене на бюджетни средства в рамките, на която бил въведен мораториум върху изграждането на нови административни сгради и ремонта на старите.

Дама звъни в банката. С вял глас съобщава:
– Банкоматът ми „погълна“ картата.
Операторът изяснява кой именно банкомат……
Оказва се, че този банкомат е изключен, защото е предвиден за ремонт и той не може „да гълта“ карти.
-Четеца на такъв банкомат е блокиран със специална метална преграда. Да се премине преградата е невъзможно, – обяснява операторът на дамата.
– Точно така, – съгласява се тя. – Аз пробвах и не се получи. За това поставих картата там, от където се пускат парите.
– Но там също им преграда, – нервно отвръща операторът.
– Именно за това, аз взех пиличката си за нокти и я вдигнах……

Никога не съм се смятала за красива, дори мисълта, че мога да бъда симпатична на някого ме е разсмивала.
Но веднъж се случи нещо интересно.
Разговарях със съпруга си и се готвех да затворя телефона си, след приключилия разговор, когато…….
Чух, как мъжът ми продължи да говори, без да прекъсне телефонната връзка между нас, с някой друг.
Той разговаряше с чичо Димитър, човекът който помагаше при ремонт на колата ни.
Неволно се заслушах в разговора.  И изведнъж чух съпруга си да казва:
– …. днес жена ми е необикновено красива, някаква светлина извира от нея. Толкова ми е хубаво до нея….
Това беше повече от признание в любов, което можех да понеса и ….. се разревах.
За първи път се почувствах красива и очарователна.

Мария Юдина, известна пианистка, получи плик, в който имало 20 хиляди рубли, това били много пари по това време.
Съобщили й, че това е направено по личното указание на другаря Сталин.
Юдина е била сред любимите пианисти на Йосиф Сталин. Една нощ през 1944 г., когато Сталин чул по радиото концерт за пиано номер 23 от Моцарт в нейно изпълнение, очите му се напълнили със сълзи и той веднага поискал да се направи запис, за да го има винаги при себе си.
Въпреки признанието на лидера, пианистката останала безкомпромисен критик на режима. И когато й била дадена награда от Сталин, тя я дарила на православна църква, за „безкрайни сталинистки грехове“.

Получавайки парите тя седнала и написала писмо на Сталин:
„Благодаря Ви, Йосиф Висарионович, за Вашата помощ, аз ще се моля за вас ден и нощ и ще моля Бог да прости греховете Ви пред народа и страната. Бог е милостив, Той ще прости. А парите давам за ремонта на църквата, която посещавам“.
Трудно е да се повярва, че може да се каже такова нещо на вожда……
„Думите й звучаха неправдоподобно, – пише Шостакович, – но тя никога не е лъгала.“
Своя разказ за тази невероятна история Шостакович завършва така:
“ На Юдина нищо не направили. Сталин замълчал“.