Това е улица в град Дунедин Нова Зеландия. Тя е регистрирана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стръмната улица в света. Дълга е 359 метра и се изкачва на височина 80 метра. В най-наклонения участък от 161,2 метра тя се издига  на височина 47,22 метра, което създава наклон от 38 градуса.
Дунедин е основан през 1848 година. При построяването на града се е появила и най-стръмната улица. Стръмността на улиците е непреднамерена. Това е станало и в много други части на града и в цяла Нова Зеландия като цяло.
Улиците са планирани в Лондон, без оглед на релефа.
Проектирането на тази странна улица, както и всичко в Дунедин е направил Чарлз Кетлом, който изобщо не е подозирал, че северо-източната част на града не е най- подходящото място за прокарване на автомобилни пътища. Дошлите да изпълнят проекта, забелязали, че ги очакват малки неприятности.
В резултат на това, горната част на улицата бил толкова стръмен, че трябвало да се покрие с бетон, в противен случай, през горещините, асфалта от върха ще се стича надолу.
На тази улица ежегодно се провежда «Baldwin Street Gutbuster». Това е състезание, в което участниците се състезават кой най-бързо ще се изкачи по нея, а след това ще слезе в най-ниската й част.
От 2002г. тук се провежда «Cadbury Jaffa Race», което е част от фестивала «Dunedin Cadbury Chocolate Carnival». На него около 30 000 малки кръгли шоколадови бонбони «Jaffas» се пускат отгоре на улицата и те се търкалят по наклона й.
Преди пускането всеки бонбон получава свой личен номер, който е отпечатан върху хартия закрепена към бонбона. Така те се отличават един от друг. Всеки бонбон има свой спонсор.
Бонбоните се търкалят от 15 до 25 секунди. Малко преди падането, бонбоните попадат в специална фуния. Първите пет попаднали в нея се считат за победители.
Всички приходи от „състезанието“ отиват за благотворителност.

Латвийският милионер е реализирал в околностите на град Цесис необикновено селище. Той е закупил 3000 ха гора в хълмиста местност и е построил „Града на слънцето“. Тук действат особени правила и хората водят съвсем различен живот.
Триетажните къщи са построени от екологично чисти материали. Тяхната архитектура е съобразена с релефа на местността. От прозореца на кой да е дом не могат да се видят другите къщи.
Освен това пред всяка от 300-тя къщи се намира голямо езеро и гора, които влизат в стойността на участъка.
Всички къщи са снабдени с централна канализация, където е приложена спецтехника под корените на бор и ела. Жителите на новите домове разполагат с високоскоростен Интернет, електричество и геотермална термопомпа, която превръща енергията на земята в топлина. Тази топлина е достатъчна за отоплението и наличието на топла вода във всеки дом. Само в най-студените зимни нощи се палят камини, с които разполага всяка къща. Събирането на боклука и другите градски придобивки не са изключени в това селище.
Тук има особени правила. Никъде няма да видите ограда. Забранено е да се държат кучета на двора освен в домовете. Сърни и други животни свободно се разкарва, а кучешки лай изобщо не се чува.
Питам се: Докога ли ще трае тази идилия? Нима сме обречени да унищожаваме всичко, до което се докоснем? Дано това не се случи.