гора, Господарят дошъл в имението си и решил да обиколи с иконома си своите владения.

Изведнъж стигнали до пътечка, която водела до рекичка.

– Слушай, Вася, – казал господарят, – при следващото мое идване направи мост през рекичката или сложи обикновена дъска, поне да може да се минава без човек да си измокри краката.

След една година господарят пак дошъл. Отново обиколил имението си с иконома. Стигнали до рекичката, но там нямало мост. Господарят въздъхнал и без да каже нито дума, продължил нататък.

На следващият ден господарят тръгнал на лов и решил да мине през рекичката, защото от там била по-близо гората. За целта той си бе обул високи ботуши, но когато стигнал до рекичката, през нея имало мост.

Извикал иконома:
– Как така за една година тук не можа да поставиш и една дъска, а за една нощ цял мост си изградил?

– До сега нямаше толкова настойчива заповед, господарю!

Сибелиус бил голям любител на празниците. В неговия дом те продължавали по цели седмици.

Веднъж му гостувал финландския диригент Робърт Каянус, стар негов приятел.

Три дена двамата в обкръжение от многочислени гости разговаряли, пили шампанско, композирали, разхождали се в гората.

На третия ден вечерта, след отличен горски пикник Робърт се спънал и паднал в една рекичка. Отказал да вечеря и отишъл да се изкъпе.

Във ваната си спомнил, че на другия ден трябвало да дирижира гастролни концерти в Петербург. Бързо се измил, обръснал се и успял да хване първия влак.

На другия ден, когато Каянус се върнал обратно в дома на приятеля си, Сибелиус го посрещнал с мълчалив укор. Въздъхнал и накрая казал тъжно:

– Кака така, Робърт? Ние тук гуляем, веселим се, а ти? Как не те е срам толкова време да седиш във ваната?