Един човек вървял покрай реката. Изведнъж той видял, след завоя как реката носи давещо се дете. Той се хвърлил в реката, за да го спасява.
Наблизо минавал друг човек. Той видял станалото и се хвърлил във водата, за да помага.
Трети минувач наблюдавал известно време, след което продължил нататък.
– Къде отиваш, защо не ни помогнеш?
– Виждам, че двамата тук се справяте добре. Ще ида на завоя на реката, за да разбера защо децата падат в реката.

Един голям шоколад може да бъде не само шедьовър на кулинарното изкуство, но и средство за придвижване. Начина да плаваш на такъв сладкиш са демонстрирали френски сладкари, които устроили в град Кимпо уникална шоколадова регата.

Веднъж на 56 годишният Жорж Ларникол, френски майстор на сладкарски изделия му дошла идеята да поплува по реката с шоколадова лодка. Възможността да създаде такова сладко чудо му дали непродадените запаси, които били около 1 200 килограма.

За разлика от трите мъдреци, които се отправили по море в една купа,  Ларникол успял да акостира на пристанището в Конкарно.

Но това не била единственaта шоколадова лодка. Майсторът създал още седем такива, напълно достатъчни за една фрегата. Тя стартирала от френския град Кимпо и привлякла вниманието на хиляди хора. Какво ли не изобретяват хората, но шоколадовата регата е най-вкусната от всички възможни предложени и небивали състезания.

Всяка „шоколадка” била направена от 450 килограма непродаден шоколад. Сладките съдове плавали с кафяви платна, на които било отбелязано логото на Жорж Ларникол.

Трябва да признаем, че не всяка от седемте лодки е стигнала финала. Три от тях са потънали. Когато потомците ни решат да си припомнят старите времена и да почистят коритото на река Оде, ще могат да се „насладят” на славата си.

Зрителите предполагат, че тази акция е предприета с цел да се рекламира известното сладкарско изкуство на Ларникол, но нима това е лошо?

Следващото плаване на шоколадова регата е запланувано в края на юни 2012 година и ще се проведе в Брест.

Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако  трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.