Летящата кола е мечта на много поколения и изглежда изпълнението ѝ  се превърнало в реалност.
На 20 октомври във Виена словашки разработчици са представили „Flying Roadster», която, според тях, вече може да бъде пуснат в масово производство.
Летящата кола е проектирана от компанията AeroMobil, Словакия. Побира двама пътници. С един резервоар може да измине 430 мили. Необичайното превозно средство е оборудвано с двигател Rotax 912, който се е използвал в разработването на идеите за летящи коли преди.
Една от характеристиките на колата, която е в състояние да се издигне във въздуха е, че крилата са поставени зад кабината, което  дава възможност да бъде паркирана в стандартен паркинг.
Според инженерите от AeroMobil, летящия автомобил може да достигне скорост във въздуха до 124 километра в час. Въпреки това, на земята скоростта е малко по-ниска, те е под 100 километра в час.

Това устройство се нарича Piamo и с право може да се счита най-малката кафе машина в света. Крехката компактна кафеварка приготвя чаша еспресо за около тридесет секунди.
Изненадващото в това устройство е, че няма никаква електроника. За да си приготвите кафе ви е необходимо кафе, вода и микровълнова печка.
Разработчиците твърдят, че Piamo може да бъде идеална за всеки, който работи в офис.
Технологията е много проста. Сипвате кафе в специален резервоар, наливате вода в специално място за това, затваряте плътно и поставяте съда в микровълновата фурна в продължение на половин минута.
След това изваждате Piamo от фурната и в чаша изсипвате полученото ароматно кафе.
Тази кафеварка е разработена от немската компания „Gemodo coffee GmbH“, която се занимава с изграждането на алтернативни устройства за приготвяне на топли напитки.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.

Параболоцилиндрични концентратори се използват в слънчевата енергетика не от скоро.
Съществуват така наречените слънчеви електростанции във вид на кули. Те представляват хелиостати, система от огледала, които могат да се позиционират. Сами отразяват и концентрират слънчевите лъчи в една точка, например, в резервоар с вода.
Има и „преносими“ версии на хелиостати, чрез които може да се готви храна.
По същия начин, един небостъргач в Лондон, който е с вдлъбната форма и е покрита с плоско стъкло, концентрирана слънчева енергия в няколко превозни средства от града.
Някои предприемчиви британци са се възползвал от безплатната слънчева енергия и са си направили топло ястие на улицата.

На 15 януари 1919 г в един от алкохолните заводи в Бостън се взривил гигантски резервоар с меласа – сиропообразна течност, отпадък от захарната промишленост.
Вълната от меласа се понесла по улиците на града. Тя наводнила много къщи и убила 21 човека.
Една от причините за катастрофата е било очакването, скоро да се приеме сухия закон.
В случая стремежът е бил да се произведе колкото се може повече алкохол до настъпването на този момент.