Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

– Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

– Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

– От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

– Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Насби при започване на Гражданската война работел в редакцията на „Блейд“ , стар, преуспяващ и много популярен седмичник. Той пуснал едно от писмата на Насби, с което осмивал жестоко привържениците на робовладелския Юг и с това ударил на златна жила. А Насби веднага се прочул.

Избрал този нов път, той нанасял всяка седмица удари на републиканците, привърженици на метежниците робовладелци от Юга.  Писмата му се препечатвали навред, от Атлантическия до Тихия океан, и се четяли с неудържим смях от всички.

По внезапност славата на Насби приличаше на взрив, обхващаш всичко. Скоро му предложили да поеме командуването на рота. Той се съгласи и вече се готвел да замине на фронта, но губернаторът на щата излязъл по-умен от политическите господари на немския поет Кьорнер и унгарския Петьофи, като отказал да подпише назначението на Насби и му заповядал да си остане у дома.

Той бил казал, че на бойното поле Насби ще бъде само един войник с една сабя, а у дома с перото си ще представлява цяла армия, при това с артилерия!

Насби се подчини и продължи да пише парливите си писма.

„Уважаема редакция, аз съм на 8 години. Някои мои приятели твърдят, че няма Дядо Мраз. Родителите ми вдигат рамене и дават уклончив отговор. Моля ви кажете ми истината: Съществува ли Дядо Мраз?“
От името на редакцията бил даден следния отговор:
„Твоите малки приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на възрастните. Те вярват само в това, което виждат. Всичко, което не се побира в малките им мозъци не съществува.
Дядо Мраз съществува така, както съществува любовта, щедростта и предаността. Те всичките внасят радост и красота в твоя живот.
Колко мрачен би бил света, ако го нямаше Дядо Мраз! Тогава нямаше да има вяра, като на дете, поезия и романтика, за да направи това съществуване поносимо.
Тогава ние няма да изпитваме радост от това, което не можем да видим или докоснем. Вътрешната светлина, с която децата изпълват света, ще изчезне.
Никой не е видял истински Дядо Мраз, но това не означава, че не съществува! Най-реалните неща в света са тези, които ние не виждаме. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не се виждат.
Ти можеш да счупиш дрънкалката, да погледнеш вътре и да разбереш, какво в нея издава такъв звук. Но светът е тайна, скрита от нас под толкова дебела покривка, че нито един човек, дори всички хора събрани заедно, не могат да го счупят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката,… могат да вдигнат завесата, зад която ние виждаме красота.
Реално ли е всичко това? В света няма нищо по-реално и всеобхватно от това.

В съветските времена било много трудно да се получи достъп до религиозна литература.
Корней Чуковски през 1960 г. поискал разрешение да пусне библейски предания, адаптирани за деца от известни писатели под негова редакция.
Разрешили му, но с уговорката, че в книгата няма да се споменават Бог и евреите. За това вместо Бог поставили „Вълшебникът Яхве“.
Независимо от това, целият тираж на книгата „Вавилонската кула и други древни легенди“ пусната от издателство „Детска литература“ през 1968 г. бил унищожен.
Тази книга отново е публикувана едва през 1990 г.