Китайските учени събрали 360 студенти и да ги разделили на групи по шест човека. Всеки участник провел по 300 игри срещу членовете на своята група. Победителите били наградени финансово, в зависимост от броя на победите.
Класическа теория на игрите предлага на участниците да се придържат към стратегията на случаен избор. По този начин ходове са напълно непредсказуеми и неочаквани за противника. При тази схема двамата играчи избират „камък“, „ножица“ или „хартия“ с еднаква вероятност – известена като „равновесието на Наш“, в чест на Нобеловия лауреат Джон Форбс Наш.
В китайския турнир всички играчи средно са избирали „камък“, „ножица“ и „хартия“ в равни количества.
Въпреки това, организаторите забелязали различни схеми и стратегии, които в крайна сметка обуславяли победителите и губещите.
Побеждавайки в една игра, например, с „камък“, играчът повтарял своя избор и в следващия рунд. Ако губел правели друг ход. Например, ако в едната играе с „камък“ в следващата играел с „хартия“.
Стратегията „спечелил – остава, изгубил – сменя“ е известна в теорията на игрите, като условна реакция.
Изследователите смятат, че човек подсъзнателно се подчинява на нея на интуитивно ниво.

Вие сте познавали гласа на майка си още преди да се родите.
При едно скорошно проучване проведено в канадския Кралски Университет било демонстрирано, че при прочитане на стихотворение от майка, сърцето на ембриона бие много по-бързо, отколкото когато е четно от непознат. Експериментът бил проведен в края на бременността, когато децата са били готови да се родят.
Друго изследване, проведено в Университета на Монреал в Канада установил, че мозъка на новороденото е много чувствителен,  както и сърцето на ембриона. Когато майката изговаря краткия звук “ A „, тя активира лявото полушарие на мозъка на новороденото, докато звукът от гласа на непознат предизвиква реакция на дясната полусфера. Дясната страна на мозъка е свързани с разпознаване на глас, а лявата – с езика и моторните умения. Така гласът на майката може да положат основите за усвояване на първи думи на детето.
Гласови суперспособности на майката продължат да играят ролята и за по-дълго време, в зависимост от растежа на детето. Така че, гласът на майката, е като истинската прегръдка, облекчава стреса при по-големите деца, намалява нивата на хормона кортизол и увеличава нивото на окситоцина, отговорен за изявата на любов и привързаност.
Така че не забравяйте да се обадя на майка си. Това е от полза и на двама ви.

Веднъж група вярващи се връщали от някаква конференция. Всички се събрали в едно от купетата и започнали да пеят. Пели доста дълго време.
Скоро дошъл кондукторът и вежливо помолил да спрат песните, защото на жена от съседното купе ѝ „се е надула главата“.
Един от групата пояснил, че те пеели, за да накарат хората да се покаят.
Реакцията на кондуктора била страхотна. Той се обърнала към хората от съседното купе, изкашлял се и гръмогласно казал:
– Покайте се, в противен случай те ще продължат да пеят.

Една от най-известните снимки на Чърчил, на която е заловен намусен и ядосан е направена през 1941 г., след речта му пред канадската Камара на общините.
Когато Чърчил бил въведен в стаята, фотографът му казал, че разполага само с две минути и министър председателят запушил.
Фотографът помолил Чърчил да махне пурата, но той отказал.
Тогава фотографът отишъл при Чърчил и под предлог, че ще измери нивото на светлината, извадил пурата от устата на министър председателя, а реакцията от тази наглост била хваната от камерата.
След това Чърчил се усмихнал и позволил да му направят още една снимка.
Така този благодушен  фотограф станал не по-малко известен от самият министър председател.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.