Борислава бе навела глава и задълбочено мислеше. Явно нещо я смущаваше.

– Не разбирам, как е възможно да съществува плутоний в природната среда, – каза Борислава.- Това физически е невъзможно.

– Какво се учудваш? – засмя се Алекс. – Плутоният се среща навсякъде в природата. В случая не мога да си обясня само голямата му концентрация.

Изведнъж Алекс подскочи:

– Мисля, че знам отговора.

Борислава го погледна недоверчиво.

– Чувала ли си за Окло в Габон? – попита Алекс.

Борислава поклати глава.

– В началото на 70-те френска експедиция открила несъответстващи пропорции изотопи в няколко уранови залежи. Разликата била малка, но благодарение на нея разбрали, че нещо е станало с урана, – започна въодушевено обясненията си Алекс.  – Първоначално помислили, че пробата е замърсена, но това било невъзможно. Единственото логично заключение било, че природното ураново находище е достигнало критична точка.

– И се е достигнало до верижна реакция, – каза бързо Борислава. – Май някъде четох за това.

– Да, – съгласи се Алекс. – Природен ядрен реактор, който действал като атомна централа. В него имало всички необходими елементи. Гориво под формата на концентриран уран-235. Имало е и вода, която е действала като регулатор, за това верижната реакция не е достигнала до експлозия. Освен това в скалата не е имало неутронни абсорбенти, които да предотвратят достигането до критичната точка.

Борислава бе зяпнала с уста и внимателно слушаше. Тя умееше да се концентрира и да извлича максимум знания от чутото.

– Водата, която е достигнала до урановите залежи, – продължи обясненията си Алекс, – е била с висока концентрация на калций, който е играел ролята на контролните пръти в атомната електроцентрала. Освен това водата е охлаждала реактора достатъчно, за да се поддържа верижна реакция.

– И колко е продължила тази верижна реакция? – попита Борислава.

– Много, – усмихна се Алекс, – повече отколкото можеш да си представиш.

– И ти мислиш, че тази руда е друг ядрен реактор, подобен на този открит в Окло? – попита Борислава.

– Има разлика, – каза Алекс. – Тази руда е достигнала критичната си точка съвсем скоро. В противен случай плутония би се разпаднал. Предполагам, че  рудата е на прекалено много години, което според геологическите представи е едва вчера.

Борислава го изгледа смаяно.

– Възможно ли е има и други природни реактори, да кажем по-млади? – попита Борислава.

– Съмнявам се, – махна с ръка Алекс. – Ако има такива изобщо, те са дълбоко в земната кора.

Ядрен реактор в Димона започна тестване на оборудване, което изключва клетъчните телефони на служители от интернет и те не могат дори да правят видеоснимки.
Идващите да наблюдават реакторът също не могат да правят снимки с мобилните си апарати.
Съвременните мобилни телефони поставят значително предизвикателство пред службите за сигурност.
На военоморската база през Втората ливанска война било забранено изобщо да се носят мобилни апарати. Това се случило след като един моряк фотографирал военен кораб, който в последствие бил улучен от ракета на “ Хизбула „.

Необичайни са способностите на различни популации от гъбички, които наброяват около 160 хиляди вида.
Например, на разрушената стена на ядрения реактор от взривилата се Чернобилска атомна електроцентрала бил открит нов щам от гъбички, които се хранят с радиоактивното излъчване, очиствайки въздуха около себе си. Те били открити от робот, оборудван с дозиметрични устройства и видеокамера, който бил изпратен да провери състоянието на ядрените съоръжения. Днес тези гъбички се изпитват във Фукушима, с цел да се обеззаразени територията след експлозията на ядрения реактор.
Скоро двама студенти биолози са открили в околностите на Амазонка нов щам на гъбички, способни да разлагат пластмаса. Това станало, когато безследно изчезнала пластмасовата чашка на единия от тях.
До сега науката не е могла да създаде технология, която толкова бързо да може да разлага пластмаса. А това е сериозен проблем на цялата планета. В океаните са натрупани многокилометрови острови от пластмасови бутилки, чашки, съдове за еднократна употреба и всякакъв такъв боклук, който пътниците от корабите и жителите на крайбрежните селища безразсъдно изхвърлят в морето. Този вид гъбички дават надежда за решаването на въпроса с отпадъците.
Други са намерили гъбички, които спомагат за лекуването на ракови заболявания. Те избирателно унищожавали само раковите клетки. Интересно от къде знаят и как разпознават клетките действащи пагубно върху човешкия организъм?
За сега не знаем и не разбираме тези феномени, които действат в наша полза, но трябва да ги използваме.