В Рига има много интересни места, но едно от най-хубавите е квартал Арт Нуво. „Квартал“ е условно обозначение, защото сгради в този стил са разположени из целия град, но най-голямата им концентрация е ограничена от улиците Strelnieku iela, Dzirnavu iela, Antonijas iela, Elizabetes iela, близо до парка Кронвалд.

В превод от немски Арт Нуво (Jugend) означава младост. Арт Нуво е модерен стил в Англия, сецесион във Франция, сецесион в Австрия, а руският сецесион е под влияние на германския, австрийския и френския.

Арт Нуво, както и изброените негови събратя, се отказва от правите линии и ъгли в полза на по-естествени природни форми. В природата не можеш да срещнеш нито прави линии, нито ъгли.

В този стил възниква интерес към използване на нови технологии от това време, като железобетон, бетон, стъкло, които спомагат да се осъществят и най-смелите идеи.

Появява се желание да се внесе красивото във всички форми на човешката дейност.

В този стил се използва циментова замазка с изображения на растения, дракони и жени.

Нощните насекоми, както и пчелите през деня, играят ключова роля при опрашване на растенията.
Ново изследване разкрило неизвестен проблем. Изкуствената светлина пречи на нощните насекоми да си вършат работата.

Учени от Швейцария, направили експеримент, в който поставили фенери над участък, където растяло зеле. Използвайки очила за нощно виждане, те преброили „посещенията“ за опрашване от нощните насекоми на експерименталния участък и ги сравнили с тези на участък, който бил тъмен.

Оказало се, че нощните опрашители идват до осветените участъци много по-рядко. Освен това  пристигащите до осветените растения насекоми са по-малко от  29%.

В резултат на това осветените участъци дали по-малко развити плодове, от колкото в тъмните места.

В последно време учените отделят по-голямо внимание на светлинното замърсяване.

Международната асоциация на тъмното небе се застъпва за екраниране на нощните прибори за осветление, за да се спаси дивата природа.

Паяците са отлични ловци, те си добиват храна благодарение на ефекта на изненадата. Крият се на незабележимо място, изчакват момента и атакуват плячката си. Но някои паяци са измислили  много по-интересна стратегия.

Съществуват няколко вида паяка, които отразяват ултравиолетовите лъчи, те правят цветята по-привлекателни за пчелите. Тази необичайна стратегия използват паяците – раци, които примамват плячката си, вместо да чакат тя да попадне в мрежата им.

Болшинството от изследваните от този вид паяци в Австралия, Европа и Малайзия правели това на корените и листата, а други на ярките цветове на растенията.

Паяците, които ловуват като използват цветовете на растенията, отразяват повече ултравиолетовите лъчи, отколкото другите видове.

Поради това, пчелите и другите насекоми кацат точно на цветята, на които ги чакат паяците.

Единственият недостатък на тази стратегия е, че паяците по този начин привличат не само жертвите си, но и хищници, които са готови да ядат паяците.

В централната ботаническа градина СО РАН, корените на женшена притежават уникална антивирусна активност. Но за да ги получат в достатъчно количество за фармакологията в последно време е станало проблематично, особено след като много лечебни растения са класифицирани като застрашени от изчезване.

Биотехнолозите са намерили начин да се увеличи основната коренова маса с помощта на технологията “ брадатият корен“, за която се използва почвената бактерия аgrobacterium rhizogenes. Тя се среща в генома на растението и предизвиква бурен растеж на корените му.

В лабораторни условия учените заразяват с бактерии листата на лекарственото растение, поместено в специален мини биореактор, за да се получи увеличено количество на биомасата.

След отделянето на прораслите корени, те допълнителни се подхранват в специална среда, което води до чиста суровина за производство на естествени природни лекарства. При този метод за увеличаване на корените учените могат да увеличат и съдържащите се в тях полезни свойства.

Когато лабораторните изследвания приключат, ще се премине към производство на „брадати корени“ в промишлени мащаби.

Камен приличаше на натежало буре. Снегът под мечешките му стъпки скриптеше.

Брат му Радой бе негова пълна противоположност. Мязаше на окастрен дъб. Той бе пристегнал цървулите си, в които бе прибрал опримчените си навуща със засукани в тях шаячни гащи. Когато минаваше през снега, сякаш прекосяваше река.

– Бате, – каза Радой, – този сняг ще даде сила на лозята. Хайде да удвоим родитбата, като ги отрежем на три четири очи.

– Не бива да ги пришпорваме, – Камен потупа по рамото брат си. – В противен случай през следващата година ще искат да си починат. Помниш ли какво ни казваше дядо Лозан? Лозето е като добиче, човек не трябва да му дава зор. Всичко трябва да е с мярка, да има за теб и за продан.

– Май, че си прав, – съгласи се Радой. – Ето ябълката айвания дето расте на двора е от семка и расте на воля, но една година ако даде плод, на другата може и да няма.

– Това дърво само се нагажда, – поясни Камен. – Тъй едно време са се приспособявали дивите лози в гората. Растение ли е или животно, оставено само на себе си, подивява. Добрия стопанин знае какво да окастри или прибави към него, за да го опитоми. За всичко трябва да има мярка.

Днес бе празника на лозаря. Празник, който не се тачеше другаде така. Камен от време на време потупваше с извития си нож широките си гащи. Радой пък преместваше своя малък сърп от ръка на ръка, като наместваше презрамките на тежката си чанта.

Двамата братя вървяха и мълчаха.

Камен машинално поглаждаше мустаците си, а Радой обираше от голобрадото си лице зиморничавия хлад. И двамата с нетърпение очакваха веселбата на площада, където въпреки студа щяха да се вият буйни хора.