Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.
Архив за етикет: рай
Единственото добро….
Един човек умрял. В живота си той бил направил много злини, за това застанал пред портите на Ада, където го чакал един ангел. Той му казал:
– Ако си спомниш поне едно добро нещо, което си направил през живота си, ще те отведа в Рая. Помисли добре!
И човекът си спомнил, как веднъж, когато минавал през гората, той видял паяк на пътя си и го заобиколил, за да не го смачка.
Ангелът се засмял и му пуснал една паяжина, по която да се покатери до Рая. Другите осъдени хора, стоящи наблизо, започнали също да се катерят по паяжината. Човекът видял това и изтръпнал. Започнал да ги избутва, защото се страхувал, че мрежата няма да издържи и ще се скъса. И тя наистина се скъсала и той отново паднал в Ада.
– Съжалявам, – казал ангелът, – Твоята загриженост за себе превърна единственото добро нещо, което си направил в живота си в зло.
Само чрез Божие чудо
При портите на рая Св. Петър среща наскоро починал християнин и му казва:
– При нас е прието, всеки новодошъл да набере по 100 точки, в зависимост от добрините, които е сторил в живота си, за да бъде достоен да влезе тук.
– Добре, – казал християнина. – Първо, аз бях женен цели 50 години и нито веднъж не съм изневерявал на съпругата си.
– Много добре, – казал Св. Петър, – спечели първите си три точки.
– Какво, само три точки? – изумил се мъжът. – Добре, още ходих на църква всяка неделя….
– За това получаваш още две точки….
– Е, не знам какво друго да прибавя….. Чел съм много религиозна литература и винаги се стараех да помагам на бедните…..
– Спечели още една точка.
– Тогава не знам какво повече да кажа. При това положение, само чрез Божие чудо мога да попадна тук….
– Сега мога да ви кажа: Добре дошли! – радостно го приветствал Св. Петър.