Катя тръгваше за работа преди осем. Отиваше един час преди останалите от персонала. Тя бе важна личност. Оглавяваше една от най-големите благотворителни организации в района и носеше отговорност за милиони левове. Събрани, за  да помогнат на хора в неравностойно положение. В живота ѝ не можеше да има по-важна цел.

Така бе възпитала и дъщеря си. Зорница още на дванайсет години, а братята й на шест и на осем, бе поела грижата за тях вместо майка си, която отсъстваше по много уважителни причини.

От Катя можеха да се чуят само наставления:

– Ще наглеждаш ли момчетата вместо мен, скъпа? Погрижи се Дидо да си облече якето.

– О, забравих! На Мони му трябва закуска за училище. Във хладилника има готово руло. Само го нарежи и ги опечи като добро момиче, нали ще го направиш Зори?

При това Зорница помагаше на братята си не само сутрин. Тя често бе в ролята на майка си и вечер.

– Оставила съм кутия със замразено задушено на масата, – нареждаше Катя по телефона. – Сложи го в тенджерата, когато се върнеш от училище и включиш газовия котлон на слаб огън, за да имаме какво да вечеряме веднага щом се прибера.

По- късно отново притеснена, Катя звънеше на Зорница:

– Ако Дидо се върне у дома с петна по униформата си, би ли я сложила в пералнята? Аз сама ще я простра. Трябва  да бъде чиста за утре.

Защо Зорница да затруднява допълнително майка си, която вършеше толкова важна работа? А и Катя оценяваше високо усилията ѝ.

– Ти си най-добрата дъщеря на света, Зори, и аз съм най-щастливата майка. Момчетата те слушат. Имаш добър подход към тях. На приятелката ми Николета ѝ е много трудно да направи кариера, защото си няма дъщеря като теб.

Зорница направо разцъфтяваше от похвалите. Стана най-добрата домакиня. Бе страхотната готвачка и чудесната помощница.

Само че сега, когато се обърнеше назад, към детството, а и към брака си, където правеше същото, се питаше: “ Не ме ли използваха повече от необходимото“?

В проучването, изследователите от Университета на Квебек, което е започнало през 1984 г., са участвали 1162 момчета от икономически необлагодетелствани райони на Монреал. Участниците  са били на възраст 17, 23 и 28 години. Те са отговорили на въпроси за пристрастеността им към хазарта и симптомите на депресия.
Изследователите са установили, че млади хора, които редовно залагат често страдат от депресия. Симптомите на депресия са имали 73% от играещите. Експерти твърдят, че игроманията в чист вид се среща изключително рядко. Обикновено това е придружено и от други психични разстройства.
Например, учени от Университета Монаша са открили у геймъри симптоми на антисоциални, гранични, нарцистични и истерични разстройства.
Според експертите, зад развитието на игроманията и личните разстойства стоят едни и същи биологични и социални фактори. Това са проблеми с родителите в детството, насилие, трудности в управление на емоциите, наркомания, депресия, и тревожни разтройства.

Канарските острови е архипелаг в близост до северозападния бряг на Африка, който е известен със своите топли, златни плажове и голямо разнообразие от диви животни.
Един от обитателите по тези места са жълтозелени птици – канарчета.

На този архипелаг има толкова много, че се е създало впечатление, че в тяхна чест са нарекли архипелага така. Но това не е така.

Когато римляните за първи път посетили този район, те забелязали, че архипелагът  е обитаван от множество диви кучета.

Те им направили такова голямо впечатление, че нарекли мястото Canaria insula или „остров на дивите кучета“.

В Буенос Айрес на старите скейборди дават втори живот. От тях правят електрически китари. С това се занимава аржентинецът Ескуел Галасо. Подобни инструменти са много търсени.
Например, на такива свири американската рок група Pearl Jam. Галасо е отворил своя работилница в района Алмагро. Той премахва от дъските лепкавото покритие и ги освобождава от колелетата.
Идеята да прави от тях китари дошла след разговор с един  скейбордист. Той разказал на Галасо, че на практика на веки две седмици той чупи поредната дъска, направена от клен.
Скейбордът се прави от твърда дървесина и в изработката му се влага много енергия. Първо се взима дъска, след това се нанася боята, придава ѝ се определена форма, нанася се съответна графика, а след това скейбордистът поставя своя знак. И всичкото това се хвърля в кофата за боклук на всеки две седмици.
Така Галасо решил да прави музикални инструменти, които нарекъл скей-китари. Те са интересни за тези музиканти, които търсят нещо необичайно.
Такива китари се продават в социалните мрежи. Групата Pearl Jam, която използва такива инструменти е посветила една от песните си на Галасо. Тя се нарича „Аз вярвам в чудеса“.

В района в близост до Рио де Жанейро в планините има необичайна вила. Такова съседство на съоръжението с мегаполиса не се отразява изобщо на спокойната обстановка на вилата. Тя внимателно е скрита в плътните гъсталаци от тропическа растителност.
Вилата е проектирана от Arthur Casas поръчана е от популярен телевизионен водещ в Бразилия. Сред неговите изисквания към изпълнителите на проекта са: задължителен басейн, интериор в ярки цветове и защита от любопитни очи.
В резултат на тази работа се е получила голяма вила, която е построена на живописен склон скали. Тя е отделена от улицата със стена от камък.
Самата структура е въплъщение на идеите на минимализма. За изграженето му външно и вътрешно се е използвал камък, но въпреки това, вилата изглежда доста обемиста. Витражните прозорци осигуряват поток от слънчева светлина в голям мащаб. Някаква ефирност се добавя от светлия интериор. Преобладават нюанси на бежово, прасков отенък и сиви тонове.
Трите етажа от вилата заедно съставляват около 480 кв. метра. На партерния етаж са разположени помещения за персонала и гостите, вторият е поставен под кухнята и трапезарията, тук се намира хола, третия етаж е зает от няколко спални. Преди вилата е разположена тераса с изглед към океана, а до нея има плувен басейн.