Ако искаш да знаеш как се живее в Евросъюза ела в България, но не на почивка. Ако навлезеш навътре в България ще видиш развалини от изоставени заводи и предприятия, нищета. Ще срещнете хора, които отчаяно си търсят работа, но не могат да намерят.
А къде с младите хора? Едни са заминали в чужбина да изкарат малко пари, а други завинаги остават там.
Свободата на словото е относителна. Можеш да ругаеш правителството, но не много силно, за да не загубиш работата си. Границата е отворена, всеки българин може да отиде в Западна Европа, но колко ще тръгнат така само на разходка?
Официално процента на безработицата в страната е снижен два пъти. Всеки четвърти човек не може да си намери работа.
Кои отиват зад граница? Черноработниците. Ето какво ни даде Евросъюза, възможност без виза да заминем в чужбина, за да работим неквалифицирана работа.
Ако ние сме влезли в Евросъюза, Евросъюза промени ли ни?
У нас си остана корумпираното правителство, продажните чиновници умножени с тежките нормативи и правила на Евросъюза.
Да, те ни дават пари, но къде са тези пари. Всичко остана в джобовете на чиновниците, но ако дойдат някакви пари те отиват за „своите“ хора и „своите“ им проекти.
Некомпетентното правителство е набрало доста кредити от Международния валутен фонд, който започна да диктува новата си икономическа политика. Наложените строги условия унищожиха икономиката на страната.
Методично се унищожи индустрията, на безценица се приватизира всичко, което можеше, а останалото се наряза за скрап.
Напълно се унищожи селското стопанство. Разруши се системата на висшето образование. Наплодиха се множество ВУЗ-ве, които за пари издават диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ е евтина работна ръка.
В България населението е намаляло поне с около два милиона. Младите хора не желаят да имат деца. Огромен брой хора работят на Запад, а децата ги отглеждат бабите и дядовците.
Никой не иска да живее такъв живот. Надявахме се, че като влезем в Европейския съюз ще живеем по-добре, но животът стана непоносим.

Байкал не е просто невероятно красиво място, но също така и природно чудо на нашата планета.
Езерото е най-голямото на планетата. То съдържа 20% от цялата прясна вода.
Това е най-старото в света.
Разходката по леда на Байкал през пролетта е интересно и вълнуващо преживяване.
Гледайки ледените простори започваш да разбираш, че си попаднал в истинска приказка.

Това е осем местен електромобил, създаден на базата на електромобила Navis, който се произвежда от френски експерти от  Induct Technology.
Планирано е, електрическия автобус като се движи по маршрута, да спира на спирките. Настанен на ергономична седалка, пътникът може да изберете на сензорния екран, подходящата за спиране на него точка по маршрута.
Следва да се отбележи, че автономният електрически автомобил има ниска максимална скорост – само двадесет километра в час, което го прави използваем само за спокойни разходки и удоволствие.
Бордовият компютър на автомобила в реално време, чрез използването на четири активни далекомери с оптичен диапазон, генерира подробна триизмерна карта на района. Има и стереоскопична камера оптичен тип, допълваща основната сензорна обстановка. Чрез използването на подобрен софтуер, автомобилът е в състояние да бъдат преместен и да се предотврати произшествие или катастрофа.
След завършване на маршрута, автономният електрически автобус спира на станцията и бързо презарежда батериите. Този оригинален автомобил не се нуждае от специална инфраструктура и може да се използва, за придвижване в градския условия.

Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“

Когато вече остарея ще почна да си губя нещата. В супата си ще размеквам хляба. Ще плета излишни дълги шалове. Ще ходя като се държа за стените и шкафовете. И дълго дълго ще се взирам в небето.
Тогава всичко женско, което сега ми е дадено, ще се загуби и ще ми стане все едно.
Ще заспивам и ще се събуждам отново, ще извиквам образа ти и едва незабележимо ще се усмихвам……
А ти, когато остарееш, своите вещи из къщи ще търсиш. Ще мърмориш, защото трудно се изправяш. Ще носиш същите нелепи шалове, който за теб изплетох.
А сутрин събуждайки се до теб, ще се вслушвам в дишането ти. Изведнъж ще се усмихвам и ще те прегръщам.
Ще оправя посребрените ти къдрици и хващайки те под ръка ще излезем на разходка.
И ние няма да се страхуваме, че ще умрем, когато остареем….