Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

Казват, че когато Бог иска да накаже някой, лишава го от разум. Но ако иска да накаже другите, той лишава някой човек сред тях от чувство за хумор.
Способността да се смееш на себе си е голямо изкуство. Това качество е необходимо всеки да развива в себе си.
Който не може да превърне трагедията в драма и комедия, не може да анализира ситуацията.
Ако успеете да останете в каква да е трагична ситуация спокойни, ще можете да откриете причината за случилото се и пътя за нейното решение. Именно това помага на човек да не остава дълго в осъждение и оплакване.
За това не се огорчавайте ако сте станали за смях, всеки от нас, колкото и да се пази рано или късно се оказва в тази роля. Погледнете на ситуацията с хумор.
Хуморът е подарък от сърцето, той запазва човека от обидата, агресията, отмъщението, осъждението…..
„Ако човек ви е излъгал един път, той е мошеник, но ако е направил това два пъти, вие сте глупак“. Тази мисъл на Проспер Мериме трудно бихме  оборили.
За да се чувстваме добре трябва да се научим да мислим и да умеем да се посмеем над себе си.