Операцията за кацане на съюзнически войски в Нормандия през юни 1944 г. била изготвена в пълна тайна.
Малко преди провеждането на операцията британското разузнаване било силно озадачено от кръстословица поместена във вестник Telegraph. В нея имало някои от кодовите имена, които щели да се използват в операцията. Сред тях били Utah и Omaha, които били кодовите имена на плажовете, където щяло да стане кацането на войските. Освен това в нея фигурирали и имената Mulberry, Neptune, даже и Overlord, което било кодовото име на цялата операция.
Когато попитали редакторът, той казал, че това са най обикновени думи, техния избор не бил продиктуван от някакви особени обстоятелства.
След това се изяснило, че редакторът бил наел един учител на непълен работен ден, който правел кръстословиците във вестника. Той често питал учениците си какви думи да включи в кръатословиците си. Тези пет думи учениците са чули от разговорите на американски войници, разквартировани близко до училището.

Полковник Пьотър Паренсов е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус през 1860 г. и Военната академия през 1867 г.. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.
Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви мрежа от доверени лица измежду местното население.
Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост. Там получава ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за турските части.
Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е била заблуждаването на турското командване относно мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.
За целта Паренсов използвал българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полковник Брекенбери.
Паренсов знаел, че английският шпионин предава всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения „от първа ръка“ за плановете на руснаците.
Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.
Полкковник Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите си във войната е повишен в чин генерал-майор.
След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.

В Турция е разследван случая, които може да се окаже един от най-големите в историята на шпионажа. Чрез мрежа от проститутки са шантажирани лица за да се получи секретна информация.
Водещи фигури в мрежата са били полковник Ибрахим Серзер и 25-годишната студентка Нарин Коркмаж. През последните години девойката организирала за офицери вечеринки, в които участвали проститутки. Оргиите се заснемали, а след това материалите се използвали за вербовка.
През последните месеци по подозрение са били арестувани 51 души и 22 проститутки. От иззетите компютри са намерени материали за 5000 офицери и граждански лица, за които се предполага, че са използвани за получаване на поверителна информация. В материалите са намерени и секретни документи добити от групата.
Задържаните не принадлежат към никое чуждо разузнаване, те просто са продавали държавни тайни на други страни.
Нарин Коркмаж се сравнява със най-известната шпионка Мата Хари, която също е използвала секс за добиване на секретна информация.