При подготовката за обединяването на английските колонии в Австралийски съюз, дълго не могли да решат кой град да си изберат за столица.
Най-големите градове Сидни и Мелбърн претендирали за това звание и не си отстъпвали един на друг.
За това било прието решение за столица да се построи съвсем нов град – Канбера. Той се намира на значително разстояние както от Сидни, така и от Мелбърн.
Архив за етикет: разстояние
Японски инженери са измислили „оръжие“ против бъбривци
Японски инженери са разработили устройство, което със сигурност ще ви помогне. Новото устройство за потискане на говоренето е направено под формата на картечница. То е пълно с говорители и микрофони, както и специалните трансмитери за насочен звук.
Идеята на устройството е съвсем проста. Всеки знае, че човек не може да говори ако думите му се повтарят със закъснение от една секунда. Супербързото ехо може да обърка мислите на всеки. Устройството съдържа редица говорители и микрофон, които правят точно това, повтарят в ухото на оратора думите му със закъснение от 0,2 секунди.
Преимуществото на устройството е в това, че звукът може да бъде насочен в тесни граници и от определено разстояние. За това устройството не е нужно да се поставя до ухото на говорещия.
Японските разработчици казват, че новият продукт може да „унищожи“ непрекъснатото говорене, без да причинява физическа вреда на лицето. Това устройство помага, както при спонтанна реч, така и при четене на дълъг текст.
За сега не се споменава къде точно ще бъде приложението на тази новост, но тя може да се постави в библиотеки, интернет кафенета, гари, университетски лекционни зали и други обществени места, когато не всички искате да слушат двойка бъбривци, събрали се на едно място.
Дядото на мобилния телефон
Първите безжични телефони са били големи и са имали ограничен радиус на действие.
Александър Бел е експериментирал с безжични телефони още през 1880г., но те били забравени. За тях си спомнили чак през втората половина на 20 век.
Въпреки това, през 1920 г. един американски изобретател е създал и използвал успешно далечния предшественик на сегашните мобилни телефони. Макфарлейн конструирал антена от три части в комина, която му позволявала да използва телефон, без да излиза от автомобила. За разлика от повечето безжични „телефони“ на времето този можел да приема и изпраща сигнал, както модерен мобилен телефон. Той е работел на разстояние 457 метра.
Други изобретатели също са експериментирали с идеята за мобилните комуникации. Така и в този клип от архивите на британската фирма Pathe, от 1922 г., две жени говорят по телефона на улицата в Ню Йорк, включвайки се към пожарния кран.
Природен антифриз
Риби в Северния Ледовит океан по някаква тайнствена причина не замръзват при минусови температури. В тях открили природен „антифриз“.
Температурата на водата в Арктика целогодишно е около точката на замръзване – минус 1,8 °C. Температурата на замръзване в кръвта на рибите е около минус 0,9°C, така че би трябвало да се наблюдават някакви изменения, но такива няма. В кръвта им се съдържа гликопротеин, който не позволява замръзването. Той е бил открит преди половин век, но как именно действа, си е останало загадка.
Учени с помощта на терахерцова спектроскопия изяснили, че молекулите на водата, които се съдържа в кръвта на антарктическия кликач, формиращи и разрушаващи химичните връзки, при поява на белтъка забавят действието си.
Това забавяне в процеса при формиране на химически връзки, спира кристализацията на леда, която би била пагубна за рибите. Разбира се, това не би спасило рибата от по-ниските температури, но това не позволява на водата наоколо да замръзне.
Изследователите са искали да намерят по-ефективни начини за борба със замръзването на своите автомобили. Рибният белтък се справя с това много по-добре от изкуствените антифризи, които се свързват непосредствено с молекулата на водата в най-ниската точка на замръзване. Белтъка не се свързва, но присъствието му се усеща на далечно разстояние.
Невероятен гол
Френски учени разкрили причината за непредсказуемия гол на бразилският отбор в приятелски мач с националния отбор на Франция на 3 юни 1997 г.
При изпълнението на 35 метров наказателен удар топката, която летяла към вратата изведнъж изменила посоката си, ударила се в гредата и се оказала в мрежата. Тогава разтреперания вратар Фабиен Бартес не могъл да разбере какво точно се е случило.
Топката се оказала във вратата благодарение на ефекта на Магнус, описан още през XIX век.
Този ефект за първи път е наблюдаван при въртеливото движение на артилерийските снаряди. Подемната сила действала от страни.
При изследванията се установило, че топката се движела по спирала. Освен това кривата на тази спирала не остава постоянна. На терена ставаме свидетели на нещо подобно, имаме движение по спирала, но привличането на Земята й влияе.
Учените смятат, че ключовия фактор за реализиране на такъв гол остава разстоянието до целта. Ако разстоянието е малко, ще наблюдаваме само първата част от спиралата, но ако дистанцията е по-голяма, можем да наблюдаваме цялата траектория.
Учените изчислиха аеродинамичният ефект и в други спортове, знаейки характеристиката на плътността и скоростта на топката и характерните размери на „полетата“. Оказало се, че движението на топката при тениса и голфа в голяма степен се определя от аеродинамични сили. В баскетбол и хандбал основният фактор е силата на привличане на Земята. Тези и други сили са еднакво важни във футбола, волейбола и бейзбола.