Шофьорът на маршрутката притича, помогна и да се качи в колата и попита:
– Къде да ви закарам?
Лицето му се бе удължило от уплаха, а ръцете му нервно потрепваха.
– Като наближим, ще ви помоля да спете някъде около входа на блока, каза спокойно жената.
Тя бе едра закръглена жена. На вид спокойна, но някакво смущение се прокрадваше в очите й.
Наближиха блока и тя помоли само да й помогнат да слезе. Хвана се за една кола и се заоглежда за някой познат. Като че всички се бяха изпокрили този ден. Накрая се реши и извика на минаващия малчуган:
– Момче, моля те позвъни на най-горния звънец в ляво. Не се страхувай, горе е само мъжът ми. Звъни непрестанно докато се появи на балкона.
Момчето разбра, че жената не можеше да помръдне. Пристъпи до входа и натисна звънеца, без да отмества пръст. След малко на балкона се появи едър мъж.
– Иво, – извика жената, – счупих си крака. Слез бързо, трябва да ме закараш до болницата!
Мъжът изчезна веднага, а тя безпомощно се отпусна върху колата.
„Казах му бързо, какво прави“? – мислеше напрегнато жената.
След малко мъжът и се показа от входа с две големи чанти и се запъти към нея.
– Какво ще правиш с тези чанти? – попита жената учудено.
– Нали ще те карам в болницата, приготвих ти багажа. Докато намеря бельото ти, кърпа… зор видях.
– Но аз съм си счупила само крака, няма да оставам там.
Архив за етикет: разстояние
Защо град Канбера е станал столица на Австралия
При подготовката за обединяването на английските колонии в Австралийски съюз, дълго не могли да решат кой град да си изберат за столица.
Най-големите градове Сидни и Мелбърн претендирали за това звание и не си отстъпвали един на друг.
За това било прието решение за столица да се построи съвсем нов град – Канбера. Той се намира на значително разстояние както от Сидни, така и от Мелбърн.
Японски инженери са измислили „оръжие“ против бъбривци
Японски инженери са разработили устройство, което със сигурност ще ви помогне. Новото устройство за потискане на говоренето е направено под формата на картечница. То е пълно с говорители и микрофони, както и специалните трансмитери за насочен звук.
Идеята на устройството е съвсем проста. Всеки знае, че човек не може да говори ако думите му се повтарят със закъснение от една секунда. Супербързото ехо може да обърка мислите на всеки. Устройството съдържа редица говорители и микрофон, които правят точно това, повтарят в ухото на оратора думите му със закъснение от 0,2 секунди.
Преимуществото на устройството е в това, че звукът може да бъде насочен в тесни граници и от определено разстояние. За това устройството не е нужно да се поставя до ухото на говорещия.
Японските разработчици казват, че новият продукт може да „унищожи“ непрекъснатото говорене, без да причинява физическа вреда на лицето. Това устройство помага, както при спонтанна реч, така и при четене на дълъг текст.
За сега не се споменава къде точно ще бъде приложението на тази новост, но тя може да се постави в библиотеки, интернет кафенета, гари, университетски лекционни зали и други обществени места, когато не всички искате да слушат двойка бъбривци, събрали се на едно място.
Дядото на мобилния телефон
Първите безжични телефони са били големи и са имали ограничен радиус на действие.
Александър Бел е експериментирал с безжични телефони още през 1880г., но те били забравени. За тях си спомнили чак през втората половина на 20 век.
Въпреки това, през 1920 г. един американски изобретател е създал и използвал успешно далечния предшественик на сегашните мобилни телефони. Макфарлейн конструирал антена от три части в комина, която му позволявала да използва телефон, без да излиза от автомобила. За разлика от повечето безжични „телефони“ на времето този можел да приема и изпраща сигнал, както модерен мобилен телефон. Той е работел на разстояние 457 метра.
Други изобретатели също са експериментирали с идеята за мобилните комуникации. Така и в този клип от архивите на британската фирма Pathe, от 1922 г., две жени говорят по телефона на улицата в Ню Йорк, включвайки се към пожарния кран.
Природен антифриз
Риби в Северния Ледовит океан по някаква тайнствена причина не замръзват при минусови температури. В тях открили природен „антифриз“.
Температурата на водата в Арктика целогодишно е около точката на замръзване – минус 1,8 °C. Температурата на замръзване в кръвта на рибите е около минус 0,9°C, така че би трябвало да се наблюдават някакви изменения, но такива няма. В кръвта им се съдържа гликопротеин, който не позволява замръзването. Той е бил открит преди половин век, но как именно действа, си е останало загадка.
Учени с помощта на терахерцова спектроскопия изяснили, че молекулите на водата, които се съдържа в кръвта на антарктическия кликач, формиращи и разрушаващи химичните връзки, при поява на белтъка забавят действието си.
Това забавяне в процеса при формиране на химически връзки, спира кристализацията на леда, която би била пагубна за рибите. Разбира се, това не би спасило рибата от по-ниските температури, но това не позволява на водата наоколо да замръзне.
Изследователите са искали да намерят по-ефективни начини за борба със замръзването на своите автомобили. Рибният белтък се справя с това много по-добре от изкуствените антифризи, които се свързват непосредствено с молекулата на водата в най-ниската точка на замръзване. Белтъка не се свързва, но присъствието му се усеща на далечно разстояние.