В приказката си „Рибаря и златната рибка“ Пушкин представя човешкия стремеж към богатство.

Живял до морето старец със своята баба. Те имали само една схлупена колиба и разбито корито. Веднъж, когато старецът ловял риба, хванал златна рибка. Тя го помолила да я пусне срещи три негови желания.

Когато жената на рибаря разбрала какво се е случило, се нахвърлила с ругатни срещу съпруга си, че не е поискал поне едно ново корито. Отишъл старецът при рибката и получил желаното от жена му. Но това съвсем не удовлетворило ненаситната старица. Тя поискала още хубава къща и да стане царица. Но на нея не й стигало богатство и слава, за това пожелала да стане господарка на морето.

Резултата бил плачевен. Схлупена къщичка на прага, на която седи сърдита старица, а отпред – старото пробито корито.

Богатството води порочния човек към падение и разруха, а за добродетелния то е средство за правене на добрини.

Не е богат този, който има много, а този който дава на нуждаещия се.

Богат е не този, който много е събрал, а който много е раздал.

Приемай земните богатства като гост, които често трябва да приема, но и да дарява.

Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.

Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?

Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.

„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.

Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.

Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.

И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?