Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление.  В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.

Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:

– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.

Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.

В живота какво ли не се случва?! Дори птици и зверове се обръщат за помощ към хората.

Николай е запален по гъбите. Той често ходи в гората да ги бере.

Веднъж както си вървеше по една горска пътека Николай чу странни звуци, сякаш дете плачеше.

Той тръгна в посоката, от която идваха звуците и видя огромен елен. Първоначално Николай се уплаши и веднага си помисли:

„Ами ако ме нападне? Казват, че елените през есента са много агресивни“.

Но еленът стоеше и го гледаше, а очите му бяха тъжни.

– Какво искаш? – попита Николай животното.

Еленът отново издаде жалостив звук, приличащ на плачещо дете. След това се обърна и тръгна. Изви глава назад, потърси с очи Николай, сякаш го приканваше, да върви след него и отново тръгна.

– Е, добре, щом ме каниш, – примирено каза Николай и тръгна след елена.

Двамата, човекът и животното, вървяха дълго.

Еленът го доведе до женска, която бе попаднала в плетеница от тел. Такава преграда обикновено слагаха през зимата за зайци.

Животното лежеше омотано в тела и при всеки опит да се освободи, още повече се заплиташе.

„Какво да правя? – помисли си Николай. – Да я помоля малко да се помести напред, за да освободи краката си от плетеницата. Та това е глупаво“.

Но се чу да казва на елена:

– Твоята има доста големи размери. Кажи и да се премести малко по-напред. Това ще бъде достатъчно за да се освободи.

Еленът като че ли и изврещя нещо и женската безполезно помръдна крак напред.

Явно Николай трябваше да се намеси. Той внимателно извади крака на женската от кълбото тел, което се бе образувало от опитите ѝ да се измъкне.

Забеляза, че крака на животното кърви. Извади кърпичката си от джоба и внимателно превърза нараненото животно. След това ѝ даде малко хляб от торбата си. Тя бе съвсем умаляла от опитите си да се освободи.

Най-накрая Николай реши да си тръгне. Еленът изтропа с крак, сякаш му казваше:

– Хайде, ще те върна обратно.

Николай се засмя:

– Няма нужда, друже, аз знам пътя.

Тогава еленът кимна с глава, може би това бе жест за благодарност и тръгна с женската навътре в гората.

Най-дългата пещера в света се намира в САЩ. Тя е наречена Мамутова, въпреки че останки от мамут не са намерени в нея.

Интересното е, че английската дума „mammoth“ има значение – „мамут“ и „огромен“.

Поради гигантските си размери пещерата и отделните в нея зали са получили името „Mammoth cave“, което погрешно било преведено „Мамутова“.

Първите панталони са се появили при древните скити номади. Това бил за тях основен атрибут, който предпазвал войните от повреди.

Единствените, които не носели панталони са римляните. Те смятали, че такава дреха е подходяща само за варварите. Дори налагали строго наказание за тяхното носене.

Но ездачите в Древен Рим въпреки всичко носели панталони, защото те са били наистина практични.

В Италия пришивали кожени подметки на чорапо-панталони, за да не обуват обувки.

В XVI век в Испания се появили къси панталонки-възглавнички, натъпкани със сено, конски косми или гъши пух. Върху тях навличали втори панталони с разрези, за да се вижда скъпия плат на долните.

В Англия тази мода добила уродливи форми. Панталоните добили такъв размер, че кралица Елизабет трябвало да се разпореди да направят местата в парламента по-широки и дълги.

Най-малките медузи са от групата на ируканджите. Най-изученият ѝ представител е Carukia barnesi.

Тези медузи се характеризират с малкия си размер. Телата им са колкото човешки нокът – 1-1,2 см в диаметър.

Тези прозрачно бели нежни създания имат само четири пипала, които могат да пораснат до един метър.

Независимо от малките си размери Carukia barnesi е силно отровна. Отровата ѝ предизвиква много паралитични ефекти, които наричат синдром на Ируканджи. Тази отрова може да доведат до смърт.