Джон Стайнбек .е носител на Нобелова награда през 1958 г. Той е автор на книгите: „На изток от Рая“, „Гроздовете на гнева“ и „За мишките и хората“

В едно от писмата си той отговаря на сина си, които е признал, че е лудо влюбен в Сюзън. Писмото на бащата е пълно с любов, мъдрост, нежност и оптимизъм. А ето какво гласи и самото писмо:

Ню Йорк

10 ноември ..1958г.

Скъпи Том,

Ние получихме твоето писмо тази сутрин. Ще кажа какво мисля по въпроса, а след това Елейн (майката на Том) ще напише нейната гледна точка.

Първо, ако си се влюбил, това е добре, това е най-доброто, което може да се случи на всеки. Не позволявай на никой това чувство да го направи малко и незначително.

Второ има няколко вида любов. Една от тях е егоистичната, съпроводена с с жестоко и алчно чувство. Такава любов подчертава собствената си важност. Това е уродлива и дефектна любов.

Другият вид любов ти помага да откриеш в себе си най-доброто – доброта, внимание, уважение. Уважение не като маниери и поведение, а много повече, да признаеш другият за уникален и ценен.

Първият вид любов може да те направи болен, малък и слаб, а втората може да освободи в теб сила, мъжество, доброта и даже мъдрост, за чието съществуване вътре в теб не си знаел.

Ти казваш, че това не е кучешка любов. Ако чувствата ти са дълбоки, наистина не е такава..

Мисля, че ме питаш за това, което чувстваш. Ти сам знаеш, че това е много по-добро, от всичко друго. Искаш да ти помогна да разбереш, какво да правиш по-нататък и ето какво мога да ти кажа.

Усети блаженството, радостта и благодари.

Обект на твоята любов е най-добрата и най-красивата. Постарай се да бъдеш достоен за нея.

Това, че обичаш някого, не е толкова страшно, че да не можеш да говориш за него. Но трябва да разбереш, че някои хора са много стеснителни и с това човек трябва да се съобразява.

Момичето знае или усеща, това което чувстваш към него, но то иска да го чуе от теб.

В случай,. че това чувство остане без отговор по една или друга причина, това не го прави по-малко ценно или добро.

И накрая, разбирам, че ти усещаш, че те обичат и аз много се радвам, че си влюбен.

Ще се радваме да се срещнем със Сюзън и с удоволствие ще е приемем. Елейн ще се погрижи за всичко, това е в кръвта й. Тя също знае много за любовта и може би, тя ще ти помогне повече, отколкото аз.

И не се страхувай, че ще я изгубиш. Ако това е правилно, то ще стане. Главното е да не се бърза.. Нищо добро няма да изчезне.

С любов,

Па

Много трудно можете да обясните на индус-южняк, че в Тибет водата замръзва, така, че по нея може да се ходи. Той слуша, но не може да разбере и по никакъв начин не може да повярва. Но ако беше видял лед, той лесно щеше да повярва.
Така е и с хората, които не са изпитали в сърцето си мира и радостта Христова. Те не вярват, защото тези чувства за тях са чужди.
В Исус Христос душата има мир, който не зависи от външните обстоятелства. Първият главен източник на радост е Христос. Там, където е Той със Своята благодат, там е и радостта.
Когато човек има в себе си източник на радост и духовно удовлетворение, той става напълно независим от всички въображаеми удоволствия, които светът може да му даде.
Защо ще иска да пие от застоялата вода на блатото, когато има на разположение чудесен източник на вода?
Светът губи властта си над тези, който имат този благослове източник на радост – Исус Христос.

Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.

Познаваме ли я добре? Или очакваме да ни връхлети и гледаме как се потвърждават негативизмите на околните. Някои от тях дори не знаят какво означава да си стар. За тях е достатъчно да чуят охканията и оплакванията на по-възрастните, за да заключат, че това е неприятен период от живота на човека.
Но дали това е така?
Глупаво е хората да смятат, че възрастта върви ръка за ръка с изкривявания, съсухреност, немощ, бастун, очила, ревматизъм и забравяне.
Това е нелепо!
Възрастта няма нищо общо с това.
Нормалната старост означава сила, красота, радост, решимост, ясен поглед и крайници без болки.

Обзалагам се, че сте много заети в работата си. Вчера, днес и утре. Вероятно ви плащат много, но за тези пари те купуват живота ви. Помислете колко време прекарвате с близките и любимите на сърцето ви?
Изобщо не мога да повярвам, че трябва да работите толкова много, за да свържете двата края. Вие работите, за да удовлетворите вашите желания. Но имайте предвид, че това е един порочен кръг,- колкото повече пари изработвате, толкова повече ви се иска да имате и още повече работите, за да получите още повече финансии.
Но все някога достигате до момент, когато се питате: „В действителност нужна ли ми е толкова тази блуза или тази кола? Заслужава ли си заради това да пропусна първото изпълнение на дълго репетиран танц на дъщеря си или спортното състезание, в което участва сина ми?“
Направих си сметка. Ако доживея до 75 години, като знам, че всяка година има по 52 недели, ще имам на разположение 3900 недели. Доста от тях съм преживяла и да кажем ми остават още 1000. Какво ще направя с тях?
Разбирайки, че неделите в моя живот намаляват, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот. Няма по-силно средство да се вразумиш от това, като гледаш как намаляват пропуснатите дни и възможности в тях.
За това всеки следващ ден се превръща в подарък за мен. Приемам го с благодарност и дарявам близки и познати с любов и радост.
Това е единствения начин да изживея живота си, без да съжалявам за пропуснатото!