Един свещеник бил повикан при тежко болно момиче. Тя била в несвяст. Майката казала на свещеника, че момичето се бояло да умре, тъй като живота му не принадлежал на Господа.
Свещеникът не могъл да говори с момичето, но се навел към нея и казал:
– „Ще излича престъпленията ти като мъгла и греховете ти като облак.“
След това без да дочака девойката да дойде в съзнание се помолил за нея и си тръгнал. Околните забелязали, че момичето шепне нещо. Майката се наклонила над нея и чула следното:
– Всички грехове са заличени, като мъгла. О, мамо, аз съм щастлива! Всичките ми грехове са заличени, аз съм спасена!
Как тежко болната е чула тези думи, изречени от свещеника и е повярвала в тях, въпреки че е била в безсъзнание, си остава тайна. Може би е имала видение и тези думи са дошли като от небето. Факт е, че тя е получила уверение, че греховете й са простени и тя е спасена.
Докато сме живи и здрави, ние се интересуваме от много неща, но когато умира човек, той се нуждае само от едно, прошение на греховете му.
След прошката идва радостта, а Божията прошка е следвана от ликуване.
Само, когато човек признае:
– Аз съгреших.
Бог може да каже:
– Прощавам ти.

Един човек си купил кон от християнин. Продавачът му казал:
– Трябва се научиш да го яздиш.
Човекът не разбрал какво искал да му каже другия, за това добавил:
– Но аз мога да яздя кон.
– Ако искаш да го подкараш, – казал продавачът, – казваш: „Слава Богу“, а ако искаш да спреш – „Амин“.
Човекът яхнал коня и потеглил. Препуска и гледа, наближава пропаст, а как да спре коня не знае. Пропастта вече била близко, изведнъж той си спомнил и извикал:
– Амин!
Конят спрял на самия край на пропастта. Човекът си отдъхнал и с радост казал:
– Слава Богу!……

Когато Бог попита Каин:

– Къде е брат ти?

Той му каза:

– Не зная; нима съм пазач на брат си?

И ти можеш да кажеш така. Можеш да станеш един от многото, които не забелязват глада и отчаянието по улиците. Но можеш да кажеш и друго:

– Зная какво е да бъдеш там на улицата. Аз съм „пазач на брат си“ и негов закрилник, за това трябва да направя нещо за него.

И когато застанеш един ден пред Бога и Той те попита:

– Къде е брат ти?

Ти да отговориш:

– Брат ми се храни в кухнята на нашата църква, спи на дюшек в салона на църквата, грее се в студените зимни нощи с топлина, за която похарчихме последните си стотинки….

Тогава Бог ще се усмихне и ще каже:

– Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

Грималди, известен италиански клоун, бил много тъжен. Пристигайки в един от големите градове, той решил да отиде при лекар, да поиска съвет как да се отърве от тъгата си.

Докторът без да знае кой е дошъл при него, му препоръчал различни неща. Грималди му казал, че е опитал всичко, но нищо не му е помогнало.

– Тогава идете в цирка. Дошъл е един известен клоун. Чуйте го той притежава такова остроумие и чувство за хумор, че всички се заливат в смях. Идете, ще се посмеете и тъгата ви ще си отиде.

– Уви, – казал пациентът с голяма горчивина, – аз съм този клоун.

Другите разсмивал и развличал, но той нямал мир, спокойствие и радост.

Да се утешаваш в наслаждения е опасно. Да утешаваш сам себе си е неразумно. Утеши се в Господа, това е умно и разумно. Утехата от скърбите идва тогава, когато се доверим на Бога.

Исус Христос изцелява човешките души от униние и гнетяща мъка.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.