Веднъж Здравето и Щастието за спорили. Те не могли да решат, кое от тях е по-важно.
– Аз съм по-важно!
– Защо?
– Без мен на хората им е лошо. Те все ме търсят. Все за мен говорят. Всеки иска да е щастлив.
– Но всеки иска да бъде и здрав!
– Виж за здравето малко говорят, но за щастието постоянно.
– Нима смяташ, че хората нямат нужда от здраве?
– Щастието е по-важно, без него хората не могат. Ето идва едно момче, нека да го попитаме , кое е главното, щастието или здравето.
И те се обърнали към момчето:
– Момче, кое за теб е по-важно, щастието или здравето?
– Разбира се, че щастието! – без много да се замисли казало момчето.
– А ти щастлив ли си?
– Да, аз съм щастлив!
– Ето виждаш ли! – плеснало с ръце Щастието и подскочило от радост. – Нали ти казвам щастието е по-важно от здравето.
– Кажи, момче, ти здрав ли си? –  попитало Здравето.
– Да, здрав съм!
– Късметлия! – намесила се в разговора жена, която минавала от там. – Ако имах твоето здраве и аз щях да съм щастлива.

Млад човек за първи път дошъл в църква. Покаял се по време на службата, а след като тя свършила бил толкова щастлив, че искал да прегърне всеки.
Приближил до един по-възрастен човек и се канел възторжено да го приветства, но мъжът бил мрачен и вглъбен в себе си.
Въпреки всичко младият човек решил да сподели радостта си и с него:
– Исус ме спаси! Той прости всичките ми грехове!
Възрастният човек спокойно казал:
– А аз ….. дякон.
Младият човек не можел да се успокои още от това, което е преживял в присъствието на Господа, погледнал съчуствено към мъжа и започнал да го успокоява:
– Не се притеснявайте, Исус и това ще прости….

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

На един отдалечен остров в Тихи океан сред местните туземци работил един мисионер. Много слушали неговите проповеди и някои ги взимали присърце. Един от тях все повече и повече вниквал в новото учение. Той поискал да поговори с мисионера и отишъл в дома му.
– Можеш ли да ми обясниш, – казал туземецът, – защо сега чувствата ми и мислите ми са различни от тези от преди? Ти сам знаеш, как с желание слушах твоите проповеди, но пак ме влечеше към греха, а сега всичко се измени. Не ме влече нищо към греховният ми живот и за мен няма по-голяма радост от това да чета Свещеното Писание. Когато моите бивши приятели се опитат да ме прелъстят и ме карат да забравя всичко ново, което съм научил, не успяват. Това, което ми бе скъпо преди, загуби своето очарование и сега аз обичам съвсем друго.
– Кажи ми как ти сам обясняваш настъпилата промяна в теб? – попитал мисионерът.
– Мисля, но ми е трудно да го кажа толкова високо, че Святия Дух произвежда тази промяна в мен, отвръща сърцето ми от греха и ме привлича към Бога.
Думите му били изпълнени с дълбока вяра, а цялото му същество било пропито от благоговение.
Така става сливането на божествения живот с човешката душа.  Християнството е животът от Бога изпълващо сърцето на новородения човек.

Един ден, след бурна нощ на земята под терасата намериха врабченце. То беше още много малко и сляпо. Първоначално си мислеха, че е мъртво.
Но се оказа живо. Занесоха го в къщи и го сложиха в една картонена кутия. Опитваха се да го хранят, но всичко беше безуспешно. Когато започна силно да чирика, те го изнесоха на балкона.
То огласяше терасата часове наред. Най-накрая там долетя друго врабче, което започна да го храни. На всяка 15 минута то му носеше бръмбари и трохички. Това продължи две седмици.
Малкият врабец видимо порасна и укрепна, но остана сляп.
Приютилото го семейство се обърна към ветеринара, който предписа капки за очи.
Скоро врабчето се поуправи и започна да си играе с децата на домакините, като се криеше зад саксиите на балкона.
Другото врабче продължаваше да навестява храненика си и веднъж даже му показа как да лети.
В семейството добре разбираха, че ще дойде и този момент, когато врабчето нацяло ще се възстанови и ще отлети.
Странно е, но когато ги напусна, отново започна буреносно и дъждовно време, което се задържа няколко дена и те се притесняваха как ще се приспособи врабчето към новите условия.
След като изпече слънцето и всичко се стопли, децата намериха техния познайник спящ в една саксия с цветя на балкона. Радостта им бе голяма.