Всичко, което се случва в живота ни, колкото и странно да е, делим наполовина. Ако имаме радост празнуваме с приятелите, а когато сме в беда отиваме при майките си.
Заети в работа и обсебени от задължения, ден след ден в потока от суета, забравяме майките си.
Своите болки и обиди делим с майките, но защо само тях …. ?
Сами сме виновни за множество бръчки набраздили челото й, но колко често забравяме да й искаме прошка за всички притеснения и главоболия, които сме й причинили.
Кога за последен път я прегърнахте, целунахте. Дори забравяме да й позвъним, а в днешното забързано време нямаме и минутка да й напишем поне един ред.
Но мама винаги ни обича, каквото и да става няма да ни предаде. Всичко ни прощава и забравя.
Ръце, душа, сърце всичко е дала за теб, осъзнаваш ли това?
Отново тръгваме нанякъде окрилени от нейната любов ….., прости ни, че нямаме време за теб, че не ценим твоята всеотдайност и любов, която не очаква отплата.

Тази интересна история е започнала с това, че Michelle Parden решила да приюти малки котенца и да им намери нов дом.
Нейният питомец Hammie веднага забелязал „новодошлите“ и с радост приел рижите скоро родени котета.
Michelle Parden била удивена от поведението на булдога. Видимо той бил мил и сякаш имал намерение да замени майката на тези малки създания.
Котетата и техния защитник изглеждат много сладки.
Котетата били родени от скитаща котка. Малките били намерени в  Валпарайсо, Небраска.
Хубавото е, че котетата са попаднали в ръцете на обичащ животните човек.

Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.