Много хора престъпват прага на църквата, остават на службата, помолят се и всичко това, за да освежат малко душата си.
Веднъж на една от службите дойде една баба. Тя се приближи до свещеника и го попита:
– Отче, колко свещи е необходимо да се сложат пред Господа?
Бабите често се допитват до свещеника и искат точно да им се обяснят нещата, за да не сбъркат.
Свещеникът помисли малко и ѝ отговори:
– Сложи за себе си. На Господа нищо не му е нужно, Той си има всичко.
Един мъж, който беше наблизо и чу думите на свещеника беше озадачен:
– Наистина ли нищо не можем да Му дадем? Няма ли у нас нещо макар и малко, което да Му дадем?
– Как да няма? – избърза да се присъеддина и една по-млада жена към разговора. – А добротата?
– Не, никой в сърцето си няма доброта, – каза тъжно свещеникът.
– А честност, порадъчност? – продължи жената да настоява.
– Разберете, – въздъхна дълбоко свещеника, – ако човек не е отворил сърцето си за Бога, в него няма честност, почтеност, нито жалост към другите.
В живота ние често сме твърде заети и мързеливи, за да отиде в църквата, да си поговорим с Бога в молитва. Отиваме при Него само, когато живота ни е притиснал и не очакваме вече помощ от никъде.
Представете си, когато имате много близък приятел, не го държа в резерва, когато ви е много тежко. Вие общувате с него, ходите му на гости, споделяте мъка и радост. Всеки празник на приятелят ви е и ваш празник. Ето така трябва да се научим да общуваме с Бога, докато още имаме време.

Когато беше малка, баща ѝ не я хвалеше изобщо, сякаш не забелязваше старанието ѝ. Каквито и оценки да изкараше в училище, за него бяха недостатъчни. Искаше да направи нещо по-особено, за да я забележи и да я похвали.

Когато стана тийнейджър баща ѝ ги напусна и заживя с друга жена. От тогава повече не го видя.

Сега я терзаеха гузни мисли. Често си задаваше въпроса: „Ако бях съумяла да постигна по-добри резултати, които да удовлетворяват баща ми, дали нещата нямаше да се развият по друг начин?“

Женена е. Има си двама тийнеджари и се страхуваше да не ги загуби. Ако знаеха как нейния баща не е сметнал, че тя е достойна за обич, как ли щяха да се отнесат спрямо нея. Целият ѝ живот беше белязн от този страх.

Тя беше отхвърлена и наранена, жадуваща за обич и похвала.

Един ден Бог я срещна. Той ѝ дари радост и мир. Но раните от детството ѝ пречеха да възприеме Бог по правилния начин. Тя се страхуваше да не сбърка , притесняваше дали върши правилно нещата. Възприемаше Бог по-скоро като съдия, очакваше всеки момент да изрази недоволството си от нея. Тя оприличаваше Бога на вечно недоволния си баща, който я изостави.

На едно от богослуженията в църквата, Бог я докосна по чуден начин и тя усети и позна безкрайната Му любов.

Марта всеки ден се удивяваше на способността на Ники да чете мислите ѝ. Той беше дете със силна интуиция още от самото начало. Долавяше и най-съкровените мисли на майка си, когато тя най-малко очакваше. Сякаш общуваха по телепатия.

Често играеха на една игра „Извикай ме с мисъл у дома“. Когато вечерята беше готова и идваше време да се прибере от игра, Марта насочваше мисълта си към сина си и мислено го повикваше.

Ники идваше много бързо. Отваряйки вратата и заявяваше съвсем спокойно:

– Ето ме, мамо.

Ники беше много по-различен от останалите деца. По-късно, когато тръгна на училище, децата от класа не го разбираха и той често бе отхвърлен от тях.

В резултат на това Ники разви богато въображение. Често потъваше в измисления от него свят и губеше връзката с реалността. Той беше много уязвим от неща, които другите деца с лекота биха пренебрегнали.

Веднъж дойде разплакан от училище, прегърна майка си и каза:

– Мамо, в училище никой не ме обича.

Марта прегърна сина си. Отчаяно искаше да знае, как да му помогне…

Марта постоя за секунди така, след това вдигна глава, погледна сина си и каза:

– Ако дойде зло към теб, обгърни го с любов. Каквото и да преживяваш любовта ще ти помогне да го преминеш. Радвай се. Нищо не може да ти отнеме радостта, защото това е твоята сила..

Ники погледна майка си и кимна с глава. Той знаеше вече какво да прави.

Когато сатана се опита да изкуши Исус в началото на общественото Му служение, той му предложи същите съблазни, които ни предлага на нас днес.
Едно от изкушенията е да притежаваш много материални блага. Исус постил в продължение на четиридесет дни и сатана се опитал да използва глада му, за да го накара да превърне камъните в хляб с помощта на свръхестествена сила. Но Иисус му отговори: „… не само с хляб ще живее човека, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Забележете, с това което излиза от Божиите уста, а не на сатана.
Хлябът за нас е важен, но не е по-значим от всичкото в света. В живота има място за почивка и удоволствие, но това не е първата ни необходимост. Разбира се, ние се нуждаем от пари, но тези пари трябва да ни служат, а не ние на тях.
Наслаждавайте се на изобилието, което Бог ви изпраща, както материално, така и духовно. Но особено ценете радостта, която идва от Бога.
Сатана ще ви предложим много съблазнителни неща, вместо тази радост, но никога не се съгласявайте!

Нина с голяма радост постъпи в университета, вече беше втора година, когато ѝ се случиха неприятности. Тя изпадна в депресия и реши да сложи край на живота си.

Докато вървеше към реката чу, че някой я вика. Ускори крачка.

Тогава усети как някой я хвана за ръката. Обърна се и видя приятелката си Жана.

– Накъде си се забързала така? Изглеждаш много зле. Какво ти е?

Нина мълчеше и заби поглед в земята. Жана я погледна  и каза:

– Тъкмо отивам на църква, искаш ли да дойдеш с мен?

Нина поклати отрицателно глава и  поиска да продължи пътя си, не искаше да сподели с приятелката си какво е решила да направи. Жана усети отчаянието ѝ и насила я повлече към църквата.

Този  ден свещеникът говореше как Бог лично преследва човека, за да възтанови отношенията си с Него.

Изведнъж Нина усети как сърцето ѝ съвсем осезаемо се изпълни с любящото присъствие на невидимия Бог. Тя разба, че Бог непрекъснато я е следвал от момента, когато всичко в живота ѝ се сгромоляса. Негова беше ръката, която я спря, за да не извърши непоправимото.

Истината я озари и Нина предаде сърцето и живота си на Бога. И в нея настъпи невероятен мир.