През 2010 г. в Демократична Република Конго се разбил самолет L-410, чешко производство. 20 души загинали.
Единственият оцелял от катастрофата разказал, за причината на тази авария. Един от пътниците решил да пренесе в голяма чанта крокодил, който веднага избягал от мястото си, щом самолета излетял.
Всички пътници заедно със стюардесата в паниката си хукнали към пилотската кабина. Самолетът загубил равновесие и започнал да пада към земята.
Интересното е, че виновникът за катастрофата оцелял.

Американски учени са установили, че Интернет, таблетите и смартфоните са не само удобство и допълнителен метод за комуникация, но и причина за повечето психични разстройства и тежки заболявания.

Най-честите заболявания, които потвърждава официалната медицина са кибер болести, Facebook – депресия, Интернет пристрастяване, зависимост от онлайн игри, „ефекта на Google“, номофобия, киберхондрия и синдром на фантомно повикване.
Независимо от факта, че терминът кибер заболявания се появи през 90-те години, причината за новото развитие на заболяването лекарите приписват на Интернет и 3D-приставките.
Учените смятат, че 3D изображения на компютъра не се сменят достатъчно бързо  и поради това по отношение на движението на очите, възниква сензорен конфликт между изображения и чувство за равновесие.  Известно е, че 3D изображенията предизвикват триизмерен ефект под формата на неясен образ, който виждаме, когато гледаме такова изображение без очила.
Ако човек носи специални очила, изображението се наслагва и всяко око получава част от картината. През това време в кората на главния мозък 3D изображенията постъпват в зрителния анализатор, там се подреждат и човек вижда едномерно изображение.
Проблемът е, че всяко око получава изображение от различни ъгли, а човешкия мозък по различен начин възприема този обем.
За да се избегне кибер заболяване, лекарите препоръчват да не се претоварва мозъка с 3D картини по-често от три пъти седмично, отделяйки за това не повече от три часа на ден.

Как бихте реагирали, ако батерията на телефона ви се зарежда, след като я закрепите на подметката си?
Този странен сценарий, изведнъж се превърна в реалност благодарение на усилията на учени от Технологичния институт в Джорджия. Техният „източник на енергия“ се основава на кръгла литиева батерия с размерите на монета и тя периодически се зарежда от механична компресия.
За да направят това, авторите се заменили пропускливото за йони полиетиленово фолио, което разделя анода и катода с фолио от PVDF. При натиск на част от зарядите, обусловени от частичната поляризация на молекулите PVDF,  те се оказват върху двете повърхности на полимерното фолио, което привлича известно количество свободни литиеви йони от традициония LiCoO2-катод чрез LiPF6-електролит и след това през мембраната по посока на нанотръбестия TiO2-анод.
Това осигурява необходимата движеща сила, под действието на която се окислява катода, освобождавайки все повече и повече литиеви йони и електрони, които след това намаляват и се включва анода. При всяко налягане процеса на зареждане продължава до тогава, докато системата не достигне химическо равновесие.

Той запали и ловко се вмъква в потока от коли. Караше чудесно. Аз се отпуснах и с удоволствие започнах да го наблюдавам.
Обичам отмерените и ловки движения на ръцете. Затова харесвам и билярда, чертаенето и стрелбата по мишени. Доставя ми удоволствие отчетливостта на мисълта, хладнокръвните и безпристрастни разсъждения. Затова се захванах и със счетоводство.
Емоционалният ми живот така безнадеждно се бе оплел, че се наложи да търся нещо конкретно, в което да запазя равновесие.
Затова с крайна неохота се разделям със старите си вещи, някой протъркан костюм или шапка. Тези стари, до болка познати неща ми дават опора, от която отчаяно се нуждая. Дали това не идва от страха за приближаващия край на призрачното ми съществуване?
Страхувам се, че ако загубя всичко това, ще загубя и….
Неволно опипах джоба си. Малкото шишенце си стоеше на мястото. Там си стои, откакто ми го даде един приятел военен хирург. Той постоянно ми напомняше:
— Внимавай с тези хапчета — казваше той, като заканително поклащаше пръстта си. — Едно премахва болката, две осигуряват спокоен сън. Глътнеш ли повече, вече няма да се събудиш.

Винаги съм обичала да гледам морето. Когато зимните бури връхлитаха, излизах разтреперана. Заставах там и наблюдавах. Усещах как вълните неуморно се се разбиват о брега.
В морето цветовете са всичко – зелено и синьо, черно, червено и сиво, сякаш в тях са събрани всички състояния на душата – възход, успокояване и замиране.
Чувала съм морето как шепне като любовница, реве като лъв, гали земята и я напада. В него всички неща са слети в едно.
Когато гледам морето разбирам, че света си има свое собствено равновесие.