Модерният свят е изцяло зависим от информацията. Той повече няма да се дели на бедни и богати или на развити и слабо развити, а на бързи и на бавни страни. Новата вяра е в скоростта. Този, който върви бързо, ще е по-добре.
Философията на мениджмънта на XXI век е хард уърк — тежка работа, казано по нашенски. Наемаш млади хора и те се изхабяват бързо.
И всичко продължава по същия начин, след като сериозно се обмисли с кои нови по-бързо ще се продължи по-нататък.

Има една интересна история с Чърчил. Трябвало да говори по радиото, но закъснявал и повикал първото такси, което му се изпречило на погледа.
Вече било тъмно, а шофьорът не го познал и отказал да го вземе.
– Но как така? Нали сте на работа! — възмутил се старият държавник.
– След малко по радиото ще говори Чърчил,— рекъл шофьора, — искам да отида някъде и да го чуя.
Чърчил се разтопил от удоволствие. Извадил една лира и я подал на шофьора. А той, като видял парите, се ококорил:
– Много му здраве на Чърчил! Сядайте, ще ви закарам.

Днес имаме работа с тотално управлявано общество. Живеем, сковани от правила, превърнати сме в цифри — номер на социалната осигуровка, номер на данъчното досие, номер на кредитната карта, номера на чековете и спестовните книжки, номера на куп други неща.
Губим човешкия си облик и в повечето случаи охотно се съгласяваме, защото тая игра на цифри сякаш прави живота ни по-лек. Дори не си даваме труда да вдигаме шумотевица.
Почнали сме да вярваме, че човек, който вдига шум, върви против обществото. Ние сме като пилци, пърхаме, търчим, грачим и кудкудякаме, но щом ни подкарат, вървим натам, накъдето ни насочват.
Рекламните агенции ни казват какво да купуваме, политиците ни учат какво да мислим и макар, че го знаем, не протестираме. Понякога ругаем правителството, ако изобщо съберем куража да изругаем, когото и да било. Сигурен съм, че не правителството трябва да проклинаме, а по-скоро шефовете на световния бизнес.
Свидетели сме на възхода на многонационални корпорации, които не дължат нищо на нито едно правителство. Те мислят и планират в глобален мащаб, които разглеждат човешките маси като нещо средно между работна сила и потребителска общност, част от която може да притежава и капиталовложения. Това е заплаха срещу свободната воля и човешкото достойнство. Необходим е нов подход, който би ни позволил да я премахнем.
Ако случайно изложиш такава философия, тя ще се превърне в потенциална заплаха за босовете.
Това с течение на годините би могла да окаже известно влияние. Да породи определен начин на мислене. За да се разкъса сегашната желязна хватка на бизнесмените, ще трябва навярно социална реорганизация…
Тия шефове, за които говорим…  са предпазливи хора. Не биха рискували много.
Интересите на големия бизнес са се впримчили толкова яко световните организации, до голяма степен и в цялото човечество, че няма причина да се боят от някаква сериозна заплаха.

Не е изключено, след няколко години да почнат да се продават „вълшебни часовници“, които вместо времето да показват местоположението на членовете на семейството.
„Вълшебните часовници“ са описани от Дж. К. Роулинг в една от книгите за Хари Потър. Стрелките на магическия прибор показват баща, майка, деца или други роднини, а на циферблата вместо деления и цифри са изобразени сектори от вида „Пътуване“, „Работа“, „Дом“, и т.н. Ако погледнете в устройството, ще можете да разберете къде се намира този или онзи човек.
Принципа на действие на този часовник се основава на определяне на координатите по сигнал от клетъчните телефони.
На стрелките вместо надписи могат да се поставят снимки на хората. Но стрелките ще се преместват само в обозначените сектори съответстващи на работа, училище и т.н. Освен това приборът ще може да приема и показва SMS-съобщения, изпратени от член на семейството.
За сега официална информация по този птоект отсъства.

Всяка мечта е лудост дотогава, докато не се осъществи. Тогава тя се превръща в олицетворение на мъдростта.
Мечтата е порив.
Това е енергия за изграждане на собствената съдба.
Разбира се може да се живее и без мечта, но тогава животът ви не е интересен и вие се оказвате във властта на случайните в живота обстоятелства.
Мечтата кара човек да расте като личност и да се изпълва с гордост за изпълнен със смисъл живот. Ако не ви харесва мястото, което заемате, вашата работа…..не прехвърляйте вината на другите. Само вие носите отговорност за това.
Можете да промените нещата, само ако искате.
Вероятно ще възразите, че да искате само е недостатъчно, съгласна съм. Ако действиделно искате нещо да се промени, превърнете го в желание и пристъпете към действие.
Запомнете, за да се осъществи една мечта, тя трябва да бъде реална.