В тунизийската пустиня като мираж се появило голямо пространство с тюркоазена вода и то само за една минута на място, където преди е имало само горещ пясък.
За местните жители, изгарящи от четиридесетградусова температура,  това било голямо изкушение, тък като това им давало възможност да се поразхладят. Много скоро всички опасения по повод тайнствения басейн били преодолени.
Стотици хора бързо се спуснали към езерото, което станало известно като Лак де Гафса или Гафса. Край езерото се появил плаж. Хората запонали да се къпят, гмуркат и да скачат от скалите в езерото, без да обръщат внимание на предупрежденията, че водата може да бъдат замърсени с канцерогенни химикали, да съдържат патогенни бактерии или дори да бъде радиоактивно замърсена. Дори и след като водата станала мътно зелена, хората продължавали да пристигат на тълпи.
– Някои казват, че това е чудо, а други го наричат инцидентно проклятие,  – казва Лахдар Соуид, тунизиец журналист.
През първите няколко дни, водата е била кристално чиста, имала е тюркоазен цвят. Сега тя е зелена и пълна с водорасли, което означава, че езерото не се пълни с повече вода.
Възникналото езеро е открито от трима овчари.
Смята се, че то е дълбоко 18 метра и се разпростира върху площ от един хектар.
Местните геолози предполагат, че езерото се е появило в следствие на сеизмична активност. Възможно е, да е възникнал пробив над нивото на подпочвените води, който е открил проход на водата към повърхността на скалата.
Други предполагат, че каньонът просто се е образувал от събралата се дъждовна вода.

Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Едно дете трябва да си почине от контактите с много хора, градския въздух, хлорираната вода и битовата химия. В повечето случаи почивката „на море“ е без значение  за оздравяването на често боледуващото дете, защото повечето от вредните фактори се запазват и се добавя хранене навън сред много хора, а обикновено това е по-лошо в сравнение с домашните и жилищни условия.
Идеалната почивка за често боледуващо дете изглежда така: прекарване на лятото на село; надуваем басейн с изворна вода и до него купчинка пясък; обличане само по гащета и ходене с боси крака; ограничено използване на сапун; хранене само, когато детето извика: „Мамо, гладен съм!“
Дете, което се плиска във вода, скача по пясъка, храни се с желание, диша свеж въздух и не контактува с толква много хора, за 3-4 седмици възстановява имуната си система повредена от градския живот.

Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.

Маркъл ДаКуна е изобретил портфейл за плажа, който може да съхрани цените ви вещи непокътнати.
Пластмасов контейнер с формата на винт се завива в пясъка, вътре се слагат ценните вещи, а отгоре се постила кърпа.
Така всичките ви ценни вещи са винаги под ръка или по-скоро под главата ви, но никой не ги вижда.
Понякога хората на плажа губят пари и ценности, когато заспиват на пясъка. Според изобретателят, пластмасовият портфейл не е панацея за предпазване от крадците, но все пак предлага някаква мярка за безопасност.