При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

С помощта на смазването се пускали кораби във водата
Ето защо през Средновековието хелингите, наклонени брегови площадки за изваждане и пускане на корабите във вода, били покривани с отвратително хлъзгава животинска мазнина.
На робите се падала рискованата работа, да избутата подпорите под кораба.
В последният момент робът е трябвало да се махне от пътя на кораба. Ако се подхлъзнел, кораба го смазвал, а ако оживеел дарявали му свободата.

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.

Вярата се ражда в място на безнадежност. Безнадежност от гледна точка на човешките възможности. Там, където човешките планове първоначално процъфтяват, а след това умират.  Човешките надежди носят временно успокоение, но скоро всичко се срутва и човек остава безпомощен.
Бил ли си  в такова състояние, сякаш не са ти останали никакви други възможности и не виждаш изходен път? Няма към кого да се обърнеш за съвет, а когато се молиш, молитвите ти се удрят в тавана и се връщат обратно.
Божият Духът  те кара да спреш да гледаш и преценяваш възможностите си, да спреш да търсиш човешки средства и начини, да спреш да гледаш  на създалата се ситуация.
Чуй го, Той те приканва:: „Спри да търсиш помощ от хора. Спри да обръщаш внимание на ситуацията. Това спъва вяра ти. Погледни нагоре и уповай на Създателя си“.