Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

Трудно е да си представим пътешествие в Париж без Айфеловата кула.
Създадена е от инжинер Густав Айфел през 1889 г. За Светпвното изложение на Марсово поле тя е трябвало да бъде само временна декорация.
Кулата е придизвикала възторг у туристите, но парижани се отнасяли към нея скептично. Айфеловата кула в Париж е често критикувана, но след сто години се е превърнала в най-голямата забележителност на Франция, без които не можем да си представим Париж.
От Айфеловата кула може да се види всяка точка на столицата. Тя достига на височина до 320 метра. Теглото й е 10100 тона. За нея са изразходвани 40 тона боя. Кулата се обновява на всеки 4 години.
Айфеловата кула се състои от три нива, които могат да се изкачат по стълбите или с асансьор. На първото ниво се намира ресторант „Altitude 95“. Изкачвайки се на второто ниво, достигащо 57 метра, може да попаднеш в знаменития ресторант „Жул Верн“. Тук има поща и кино.
Третото ниво е разположено на височина 237 метра. То може да побере наведнъж 800 човека. От тази височина , в ясни дни, се открива панорамна гледка на Париж в радиус от 72 километра.

Ануар Афифи имал книга, в която той описал беседите си с мъдреци и философи по време на двадесет годишното си пътешествие.
Един ден го посетил един негов ученик и поискал разрешение да направи копие на тази книга.
– Добре, – Казал Ануар, – направете, но за това ще трябва да ми платите хиляда златни монети.
– Такава огромна сума, за това което е в книгата и това, че няма с нищо да ѝ навредя при копирането? – възмутил се ученикът. – Освен това е недостойно да изисквате заплащане за знания.
– Аз не взимам пари за самото знание, – казал Ануар, – В книгите няма знание, в тях има начини как да го добиеш. Хилядата златни монети мислех да изразходвам за пътните разходи на ученици, които нямат възможност да пътешестват. Що се касае до сумата, аз изхарчих 50 хиляди плюс 20 години от живота си. Може би ще ми позволите да реша, на какво е равно това?

Американски производител се е специализирал в производството на дрехи за пътешествие. Сега представя палто, което ще избави от много неприятности и неудобни положения човек, който е на път. В тази дреха има джобове за всичко.
В същото време палтото няма да граничи с фантастиката,  а в действителност ще бъде удобна дреха за носене. Тук има джобове за устройство със сензорен екран, калъф за смартфон и за паспорт, отделение за цифров фотоапарат, специален джоб за  iPad и дори място за бутилка с вода.
В допълнение към палтото има четири джоба за ризи, панталони и същия брой за обувки. За джобовете, които са разположени на гърба е измислен специален отвор, през който без да се събличаш можеш да добавиш необходимите атрибути.
Мен лично ме смущават две неща, как ще изглежда човек в такова палто, когато е „заредено“ и колко ще тежи.