Пъстървата плаваше весело, когато забеляза мухата.
– Тъкмо навреме. Стомаха ми отдавна се обаждаше, – каза си тя.
Рибата захапа мухата и се закачи за въженце. Оказа се, че не може повече да плува свободно.
И тогава се започна битката. Хвърчаха пръски наоколо, но въженцето здраво държеше рибата. То се плъзгаше леко и пъстървата предусещаше, че я очаква нещо страшно.
Тя напрегна всичките си сили, откъсна се и побягна.
По същи начин това може да се случи и с нас. Човек се бори в средата си с примамките, на които се хваща.
Понякога може и да успеем да овладеем трудностите, но друг път ни идват в повече.
Трудно е на свободно плаваща риба да разбере, какво се случва с тази закачена на куката. Така и борбите, които водите, могат за тези около вас да изглеждат естествено и те погрешно да ги разбират.
Ако не сте усещали острия връх на куката и не ви е притиснала задушаващата паника за това, че сте в плен, по-добре дръжте гордостта си под контрол.