Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.

Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

По време на първия период на Ливонската война, русите заловили голям брой пленници. Сред тях били и 85 шотландци, които оцелели от изпратените от Стокхолм 700 човека.
Горсей се постарал да обясни на Иван Грозни разликата между шотландците и истинските им врагове – шведи, поляци, ливонци.
Шотландците тогава са били наемници и срещу заплата са били готови да подкрепят всеки цар.
Иван Грозни решил да изпробва мъжеството им срещу кримския хан. Така царя ги помилвал и те били отделени в отряд командван от смелият Джими  Лингета.
Въоръжени с пушки, пистолети и ножове шотландците се проявили като храбреци в битката с кримските татари.
Като награда получили земя и семейства им се радвали на благоволението на царя.
Така на руска земя се появили хора с шотландски корени и фамилии.