Известно е, че при охлаждане на въздуха, намиращите се водни пари в него се превръщат в течност.

Френският изобретател Марк Парент използвал този факт и конструирал уникална вятърна турбина. Новата турбина освен да добива енергия има допълнителна функция, да събира прясна вода от атмосферата. Настоящият модел е резултат от многогодишна работа и множество изследвания в тази област.

Скоро бе пусната такава турбина в пустинята на емирството Абу Даби, където тя доставя около 500-800 литра прясна вода на ден, извлечен от сухия пустинен въздух. Едновременно с това получава електрическа енергия от вятъра.

Изобретателят също е казал, че вятърните турбини могат успешно да се прилагат не само в пустинята. Пълна автономност ги прави полезни в отдалечени от центровете на цивилизацията райони , където създаването на пълноценна инфраструктура с енергоснабдяване и водоснабдяване икономически е неизгодно. Турбините от този тип могат да бъдат успешно инсталирани в бедствените райони, острови и така нататък.

В вятърната турбина се използва водно кондензаторна система от пето поколение – WMS1000, която се намира в гондолата на вятърни турбини, дължина й е шест метра, а ширината два метра. Самата гондола се намира на двадесет и четири метра над земята и носи ротора с диаметър тринадесет метра. Вятърната турбина е с капацитет от 30 кВт и минимална скорост на вятъра, необходима за да го стартира, е двайсет и четири километра в час.

Според изобретателят, в атмосферата на Земята са концентрирани огромно количество вода, не само във влажните райони, но и в пустинята Сахара, тъй като относителната влажност там е двадесет и пет процента.

Част от произведената енергия се използва за захранване на интегрираното устройство за охлаждане на въздуха, в която става и кондензацията. Събраната вода се филтрира и се изпраща в специален резервоар, изработен от неръждаема стомана, за съхранение. Разчетът за живот на една такава турбина, при планирана профилактика е тридесет години.

За подобряване на ефективността на инсталацията са добавени фотоелектрически елементи.

Преди повече от 100 години железничарят Закарис Левал намерил на брега на Оранжевата река, намираща се в Африка, светещи камъчета, които се оказали диаманти.
Как ли тези скъпоценни камъни са попаднали там?
Оказало се, че вятърът носи диамантите от пустинята Намиб.
Хората не чакали някой да специално да ги покани и за броени месеци сред пустинните пясъци изникнал красив град Колманскоп.
Лошото е, че диамантите скоро свършили. Хората уморени от сушата, високите температури и пясъчните бури започнали да напускат града.
Така Колманскоп постепенно се превърнал в град призрак. Улиците и домовете му били почти засипани с пясък.
От една страна гледката е ужасяваща и действа депресиращо, но от друга се е създал музей на „безумието и алчността на човека“ под открито небе.

Аризона няма нещо като Гранд Каньон, за това там се е добавила още една туристическа забележителност.

Това е станало, когато в северната пустиня се приземил 50 метров метеорит, който оставил зад себе си кратер с диаметър 1200 метра и дълбочина 180 метра.

Учените смятат, че този метеорит е летял със скорост 55 км/ч и е предизвикал взрив като от атомна бомба, с мощност 150 пъти по-голяма от тази пусната  над Хирошима.

Първоначално някои учени са се съмнявали, че кратера е образуван от метеорит, защото там останки от него не са открити. Съгласно съвременните представи, камъните просто са се разпръснали в кръг, заедно със съдържащите се в тях никел и желязо.

Диаметърът не е голям, но отсъствието на ерозия прави кратерът впечатляващо зрелище.

В пустинята Сахара в Мавритания се намира едно от най-удивителните геоложски чудеса – Очите на Сахара, още ги наричат структура на Ришет.

По средата на голямата пустиня може да се види формирование, приличащо на биволско око. Диаметърът му е 50 км.

Екипажите на космическите кораби го използват за ориентир.

Първоначално учените са предполагали, че Очите на Сахара са се образували при падане на метеорит на Земята. Но днес смятат, че тези геоложски творения са се оформили при повдигането и ерозията на земята.

Един от послушниците попитал игумена на манастира:

– Какво трябва да направя, за да угодя на Бога?

–  Авраам е приемал страници и Бог е бил доволен. Илия не е обичал непознатите и Бог е бил доволен. Давид се е гордеел с това, което прави и Бог е бил доволен. Свещниците пред олтара се стесняват от това, което правят и Бог е доволен. Йоан Кръстител отишъл в пустинята и Бог е бил доволен. Йона отишъл в големия град Ниневия и Бог е бил доволен.

Попитай сърцето си, какво то иска. Когато сърцето ти е в унисон с твоите мечти, то ще може да угоди на Бога.