В изданието се предлага да се оцвети рисунка на дявола или да се съединят точки, за да се получи пентаграм.
Издателите на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ действат в местен клон на „Църквата на сатана“.
Книжките за оцветяване били пуснати след като Консервативен християнски училищен съвет позволил да се раздадат в местните училища Библии, но забранил разпространението на атеистични издания, като книгата „Защо аз не съм мюсюлманин“.
Съоснователят на „Църквата на сатаната“ Люсиен Грийвс е казал, че сатанистите никога не са искали да разпространяват свои религиозни материали в държавни училища. Грийвс е заявил, че разделението на църквата от държавата, отговаря на ценостите, посочени в Конституцията на САЩ. В този случай, свещеникът е казал, че ако се раздават религиозни брошури и се разпространяват Библии, учениците трябва да имат достъп и до публикации на други учения.
Главните герои на десете страници на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ са тийнейджърите Анабел и Деймиън, които разказват на читателя за различните ритуали в „Църквата на сатаната“.

Поради това, че найлонови торбички усилено замърсяват околната среда, много страни започнаха да мислят за отхвърлянето на тяхната употреба, но съвременната наука им намери добро приложение.
Учени от Университета в Илинойс твърдят, че пластмасовите торбички могат да бъдат чудесен източник на енергия, който може да се използва, например, за задвижване на различни превозни средства.
В подкрепа на своите идеи американските изследователи казват, че при процеса за производство на алтернативно гориво от найлонови торбички, се губи много по-малко енергия, отколкото можете да се получи.
Освен това, такива опаковки могат да се използват и за производство на разтворители, смазочни материали, машинни и хидравлични масла.
По-подробни възможности за рециклиране на найлонови торбички са описани в публикация на „Fuel Processing Technology“.

Съгласно публикацията на британската компания Today’s Translations в африканския език луба съществува дума, която трудно се превежда.

Това е думата ilunga, която означава: „човек, който е готов да прости какво да е зло един път, ще го изтърпи и втори път, но не и трети път“.

Ако трябваше да имаме такава дума, тя сигурно щеше да звучи като „полупрошка“, но с тенденция да приключи с непростителност.