Грамофоните плочи отдавна са изпяли песента си. Само някои от тях са имали щастие да попаднат в колекцията на любителите на музиката, но повечето са захвърлени накъде по таваните на къщите и апартаментите.Те са надраскани и оръфани, качеството на звука изобщо не може да се сравнява със съвремената звукова техника, а репертоара им малко хора би развълнувал днес.

Оказва се, че на грамофоните плочи може да се даде втори живот. Те са отличен материал за еко-творчество.

Навярно сте чули за музиканта Мат Гласмайер, който със 350 грамофони плочи покри къщата си, вместо с керемиди. Има и други приложения на този отдавна забравен материал.

Естонският дизайнер от грамофонни плочи е направил оригинални циферблати. Всеки часовник е уникален и има само един екземпляр от него. Те са направени чрез лазерно изрязване. На тях са изобразени пейзажи, хора, животни и разпознаваеми известни съоръжения.

Чанти от грамофонни плочи, това е още една възможност да кажете на света за своите музикални вкусове и „зелената“ си философия.

Плочите са добър материал за изработване на декоративни чинии, вази, саксии, хранилка за птици, моливодържател….Тези неща можете да направите със ръцете си, като нагреете плочите, докато омекнат и станат податливи на деформация.

За целта загрейте фурната до 200-250 градуса, плочата се поставя върху метална купа. След 10-15 минути материала е готов за работа. Не забравяйте да сложите дебели платнени ръкавици. Когато шедьовърът изстине, може да го украсите с различни бои.

А искате ли уникален светилник от грамофонни плочи. Швейцарецът Бьорн е разрязал носителя на музиката по спирала, а след това полученият абажур е закрепил към цокъла. Освен това в средата на плочата майсторът е изрязал «Vinyl», което се отразява на тавана, след като се светне осветлението. Стилната лампа, въпреки нелепата си цена, оживява всеки интериор и изпуска неочакван аромат.

Хубавото на този вид материал е, че освен огъването, той може лесно да се реже, пробива и закрепва с болтове. Малко повече въображение и старите неща, ще се превърнат в гривни и бижута, обложки за музикални тетрадки и албуми, държатели за салфетки, писма и вестници.

Към плочите могат да се прилепят всякакви материали, да се декорират с кожа, стъкло, картон, дървена кора, мъниста, панделки, сухи цветя и мъх.

Можете да ги използвате за рамки, в които можете да вмъкнете фотографии, картини или красиво изписан етикет.

Накратко, не бързайте да изхвърляте „наследството от миналото“, все за нещо ще могат да се пригодят.

Сега вън властват аномални студове и необичайни снеговалежи. Твърде много животни в такова време се нуждаят от помощта на човека. Гледах как човек с пълни длани е накацан от множество птици, които без да се страхуват кълват зрънца от ръцете му.
Ако искате вие също можете да помогнете на животните в тези силни студове. Може да приберете премръзнало куче или да дадете подслон на замръзнали птици. А защо не оставате храна за животните в гората?
Ако правите това с децата си, отношенията ви ще се подобрят. Децата са състрадателни и разбират добре такива действия. А и вие ще се почувствате нужен за някого в този свят. Възможно е някои от вашите действия да спасят нечий живот….
Никога не е късно да направиш добро и да помогнеш на някого.

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

Хиляди мъртви косове в навечерието на Нова година отново изпълнили улиците на Литъл Рок, Арканзас. Причината за смъртта на птиците е неизвестна. Мъртви птици са паднали над града преди една година, през нощта на Нова 2011 година.
Мъртвите птици започнали да падат, когато след 7 часа вечерта граждани започнали да пускат празнични фойерверки, въпреки че те били забранени след събитията от миналата Нова година. Тогава учените са предполагали, че изплашените птици са се втурнали към електропроводите, където намерили смъртта си.
Жителите на щата били изплашени от масовата гибел на птиците, която била последвана от множество риби. Някой предположил, че животните са отровени.

Свраките са интелигентни птици. Учени са изумени от необичайните им способности. Оказало се човек веднъж нападнал такава птица, става неин враг, който тя разпознава по лице.

Това много късно разбрал южнокорейския орнитолог Вон Йонг Ли, когато станал обект на нападение от свраки.

Отначало Ли изследвал гнездата им на територията на университета. Целта му била да преброи гнездата и яйцата в тях. Преди това е инсталирал в някои гнезда видеокамери.

Орнитологът забелязал, че го нападат тези птици, чиито гнезда е посетил. Той решил да измами свраките, като дал шапката си на друг човек. Но птиците атакували него, а не човекът, който взел шапка му.

Така той решил да изучи поведението на тези птици. При следващия експеримент в парка имало двама студенти. Единият се качил на дървото с гнездото, а другия останал на земята. И в този случай, всички свраки нападали покатерилия се на дървото.

Способността на птиците да запомнят лицето на човека удивило учените.

Свраките са близки роднини на враните, които също са много отмъстителни към нападателя на гнездата им.