Това не бе обикновен изследователски екип, а международен. Плод на усилията му бе дрон с махащи криле, който имитира движенията на птицата бързолет.

Такива птици могат да летят до деветдесет мили в час, да кръжат, да се гмуркат, да се обръщат бързо и да спрат внезапно.

Създаденият дрон все още им отстъпва по възможности си.

Един от изследователите отбеляза:

– Бързолетът има множество групи мускули, които му позволяват да лети невероятно бързо, да сгъва крилата си, да се усуква, да отваря прорези за пера и да пести енергия.

Друг негов колега призна:

– Усилията на екипа ни може да възпроизведе само около „десет процента от биологичния полет“ на тези птици.

Бог е дал на съществата в нашия свят всякакви удивителни способности.

Наблюдаването им може да бъде източник на мъдрост за нас.

Мравките ни учат как да събираме ресурси.

Язовците ни показват как да си направим надежден подслон, а скакалците ни дават разбиране, че силата е в числеността.

Библията ни казва, че „Бог основа света чрез своята мъдрост”.

Този, Който е създал птиците, за да „летят над земята през небесния свод“, ни е дал способността да комбинираме Неговата мъдрост с нашите разсъждения.

Помислете добре, как можете да се поучите от Неговите елегантни проекти в естествения свят.

Хората отново негодуваха:

– Пак сме без електричество.

– Каква ли причина ще изтъкне сега от електроснабдителната компания?

– На тях не им трябва причина, просто изключват тока и това е …

Стефан отиде да види какво е станало.

А всичко се оказа доста парадоксално и невероятно.

Ето какво научи и разказа Стефан на мърморещите:

– Летяща хищна птица е изпуснала уловена си риба. Последната е паднала върху трансформатора, което е причинило експлозия в него. Вследствие на това, захранването било прекъснато.

– Стига си се шегувал. По-голяма нелепост от тази не съм чувал, – реагира остро Симеон.

Отидоха при един от полицаите, които бяха разследвали случая, който потвърди:

– Вярно е.

След това се засмя и продължи да е шегува:

– Тази риба е била много трудолюбива, майка на хиляди деца. Но за беда е послужила за нещо доста лошо.

– А какво стана със „заподозряната“ птица? – попита Станой.

– Видели са я да отлита на юг, – обясни Минчо.

– Защо не са я хванали? Тя е била виновника, трябвало е да си понесе наказанието, – наблегна бай Михо.

– Там е работата, че бяхме помолени да не я задържаме, – въздъхна полицаят, който стоеше и слушаше разискванията на събралите се хора.

Каква ирония?! Риба и хищна птица наглед съвсем обикновени неща, но именно те в комбинация са предизвикали аварията.

В късният следобед в полицията нямаше много хора.

Пристигналият възрастен човек там, видя петле затворено зад решетките.

– В какво е обвинена тази нещастна птица? – попита той.

Дежурният полицай без смях обясни случая:

– Задържахме малчуган, който бе откраднал това петле …

– Къде е момчето? Защо петлето? – свъси вежди човекът.

– Момчето предадохме на родителите му, но то нямаше представа от къде точно го е задигнало.

– Да бяхте и него пуснали, – каза възрастният мъж.

– Къде? На улицата, – възмути се полицая. – Този пернат нещастник веднага ще стане за храна на бездомните кучета. По-добре да си седи тук.

– А грижите ли се за него?

– О, – възкликна полицая, – храним го, поим го, дори старшия му донесе една шепа очистени орехи.

Ето това е да си под покровителството на полицията!

Очакваше се времето да се затопли. И наистина слънцето изпече, отне скрежта по тревата поради падналата дебела слана, но не и от върховете на дърветата.

Стоян и Велко наблюдаваха интересно явление в гората.

Слънцето печеше, тревата в краката им зеленееше, а скрежта от върховете на дърветата се сипеше като дребен снеговалеж.

– Гледай какво чудо! – възкликна Стоян. – Невероятно е!

– Като гледам това, се сещам за лешникотрошачката на Кларк, – подзе Велко.

– Това май беше някаква птица, ако не се лъжа, – присви очи Стоян.

– Те е невероятна, – продължи Велко.

Стоян вдигна рамене. Той нищо не знаеше за тази птица.

– Всяка година се подготвя за зимата, като крие в малки скривалища четири или пет борови семена, – поясни Велко. – Месеци по-късно, се връща, за да вземе семената, дори да са на хиляди места и да е паднал обилен сняг.

– Ама всичките ли? – попита озадачен Стоян.

– Всичките!

– Това е невероятно, – плесна с ръце Стоян, – особено като вземете предвид трудностите, които ние, имаме понякога, когато не можем да открием ключовете на колата или на апартамента си.

Велко се усмихна и добави:

– Това постижение бледнее в сравнение със способността на Бог да помни нашите молитви. Не само ги помни, но и отговаря на тях.

– Е, някои не получават отговор веднага, – вдигна вежди Стоян.

– Бог винаги отговаря, – наблегна Велко. – Отговорите могат да дойдат по-късно или да не ни се харесат, но такава е Негова воля.

– Ох, молитви, молитви, молитви …. я стига, – махна с ръка Стоян.

– Те са ценни пред Бога, както тамянът в древния свят, – подчерта дебело Велко. – Нашите молитви имат значение за Бог, защото ние имаме значение за Него. Чрез Неговата незаслужена милост, която имаме в Исус, Той ни предлага свободен достъп до Себе Си.

Молете се! Нито една дума в молитвите ви няма да бъде забравена или изгубена поради удивителната Божия любов.

Денят бе прекрасен, но не и за Деница. Силно главоболие я бе повалило на кревата.

Изведнъж се чу силно тропане по вратата. На Деница това се стори не като по-силно почукване, а като грохот.

Тя сериозна се ядоса:

– Това е навярно някой куриер, който не се е научил да се държи прилично.

Деница се бе приготвила да изкрещи на грубияна и да му каже всичко, което мисли за него.

Но това не бе служител от агенцията за доставки.

Тя дръпна рязко вратата и се стъписа.

Едра птица връхлетя върху нея. Деница размаха ръце и се разкрещя:

– Къш, махай се от тук.

Нарушителят на спокойствието се уплаши, побягна и известно време се спотайваше в близките храсти.

Очевидно и на животното му бе необходимо време, да се възстанови след „произшествието“.

Малко след това птицата изпляска с криле и отлетя.