В залата звучеше „Хава нагила“ – една от известните еврейски песни.

Къде ли не я пускаха?! Тя звучи по сватби, бар-мицва и често се използваше и в киното.

Момчета и момичета бяха се събрали на групички и разговаряха.

– Знаете ли, че Хари Белафонте я изпълнява при всяка своя изява? – каза Андрей веднага щом пуснаха песента.

– Можеш да я чуеш при всеки мач на холандския футболен клуб Аякс от Амстердам, – добави Мариела.

– Корените на тази песен са ми неизвестни, – започна философски да да разсъждава Владо. – Много бих искал да науча нещо за произхода ѝ.

Яков приближи групичката и като се усмихна започна да разказва:

– Тази песен е написана през 1915 г. от Авраам Цви Иделсън, професор по музика в Еврейския университет в Йерусалим.

– Веднага ли е станала толкова популярна? – попита Людмила.

– Не, – отговори Яков, – това е станало две години по-късно, когато са я запели по случай освобождението на Палестина от турците и е подписана декларацията на Балфур.

– Тези събития не сложиха ли основата за създаване на държавата Израел? – попита Андрей.

– Да, – кимна с глава Яков. – Това стана тридесет години по-късно.

– А какво се пее в песента? – попита Людмила.

– Текстът на песента е много прост, – каза Яков. – „Хава нагила ве-нисмаха, хава неранена, уру ахим бе-лев самеах“ означава „Нека се веселим и се веселим, нека запеем, събудете се братя с радостни сърца“.

– Много интересно, – възкликна Мариела.

– Тези думи са били написани, – продължи да обяснява Яков, – когато се е зараждал съвременния иврит. Еврейските професори като Иделсън са взели древните думи от юдейската Библия и им придали нови смислов отенък.

– Тази песен идеално отразява духа на ционизма, – подчерта Андрей.

– Нейните думи са основани на Псалом 118, – допълни Яков, – а нейният дух отразява възраждането на Израел.

След това някои от децата се втурнаха да се хванат на така нареченото израелско хора, а други, които не го бяха научили само слушаха популярната песен и тихо ѝ пригласяха.

Този Давидов псалом се чете, за да се утвърди във всеки непоколебима вяра.

Едновременно с това, хората молят Господа да ги защити от зли човеци и лъжливи съблазни.

Псалом 27 се чете, за да се прослави Всевишния, призовавайки го в трудни моменти на помощ.

В действителност, с този символ на вярата, молещият се си „напомня“ за застъпничеството и Небесната Благодат.

За да не се смачкаме под натиска на неуредиците, да устоим в неравната борба с телесните и душевни недъзи, трябва да четем Псалом 27.

Преди много години един свещеник във френската армия решил да използва текста на 23 Псалом, за да повдигне духа на войниците преди сражението.

Той ги карал да повтарят псалма, като всеки път да свиват по един пръст.

Безименият пръст съпровождал думата „Господ“, палецът съответствал на думата „пастир“, а показалеца се свивал при думата „мой“.

След това той помолил всеки войник да напише тези думи на дланта си и да ги повтаря всеки път, когато се нуждае от духовна подкрепа.

Свещеникът наблегнал особено на показалеца, който се сгъвал на думата „мой“. Той напомнил на войниците, че Бог е техен личен пастир, Който има има конкретна мисия, да ги върне в къщи цели и невредими.

Дали свещеникът е постигнал целта си?

След битката един от младите войници бил намерен мъртъв. Неговата дясна ръка стискала показалеца на лявата ръка. „Господ е Пастир мой“.

Архиепископът на Кентърбъри, Джъстин Уелби признал, че от време на време той се съмнява в съществуването на Бог. Той е лидер на Англиканската църква във Великобритания, както и на Англиканската църква в света.
„В края на деня завърших една от молитвите си, като попитах Бога: Погледни, не е ли дошло вече време да направиш нещо, ако те има тук?“ – разказал Уелби в интервю, което той е дал в катедралата на Англиканската Църквата на Англия в Бристол.
В този случай, Джъстин Уелби е казал, че от него като главата на Църквата на Англия, едва ли някой ще очаква такива изявления. В хода на мислите си архиепископът е цитирал Псалом 88, който „е пълен със съмнение.“ Уелби подчертал също, че „Бог запазва своята вярност, дори когато, хората са склонни да загубят вярата“.
Църквата на Англия е член на Англиканската църква – сдружение на независими административни местните англикански църкви, които са в общение с Църквата на Англия и предстоятеля – архиепископът на Кентърбъри. В момента има около 70 милиона англикани, обединени в 44 църкви, провинции и екстра-провинции в 161 страни.