Някои историци смятат, че названието на реката и полуостров Камчатка е получено от името на Иван Камчатка. Той е получил своя прякор от руското наименование на тъканта „дамаст“ или „камка“.

Първоначално името „Камчатка“ се е появило на географската карта на Североизточна Азия през 1687 г.

Тази карта е направена от Николас Витсен в Амстердам според различни материали от Русия.

На нея реката е изобразена два пъти: с името Камчатка – Kamtzetna Fl и с името Дамаста – Damaste Fl.

Става дума за ахал-текинският кон или така нареченият Небесен кон. Този прякор конят е получил заради красотата и издържливостта си.

Тази порода е перлата на коневъдството в Централна Азия. Тя е поставила рекорд за преодоляване на препятствия на височина 2,2 метра.

Жребецът Ак Гез има много рядък цвят и той се явява най-красивия кон до днес.

Породата е отгледан на територията на съвременен Туркменистан преди около 5000 години. През всичките тези години тази порода не са я кръстосвали с други.

Тези коне имат много късо окосмяване и почти нямат грива.

Знаете ли, че футболист е играл с фланелка, на която е имало номер 0?

Когато шотландския футболен клуб „Абердин“ подписал договор с мароканеца Хишим Зеруали – Hicham Zerouali, феновете му веднага му дали прякор съставен от първите букви на фамилията му „Zero“ или „Нула“.

Ето защо Хишим започнал да играе с фланелка, на която бил изписан номера 0. Такова нещо никога не се е случвало преди.

През следващия сезон, футболните федерации на Шотландия и Англия  забранили да има играч с такъв номер.

Всеки в село познаваше Румен Разузнавача. Не че някога е бил разузнавач, но този му прякор точно пасваше на „дейността“ му. Още, когато бил млад търсел на работата лекото и на баницата мекото. Никой не го е виждал с мотика или лопата в ръка.

Остарял беше и малко се бе попрегърбил, но от старите си навици не се бе отказал. Сутрин рано или по мръкнало можеш да го засечеш, как с чувал под мишница отива да „разузнава“. Обере някоя чужда градина и хайде в неговия „склад“.

Тази година добре се беше наредил с боб, картофи, чушки, домати, ….. и то в доста голямо количество. Едва ли щеше да изяде всичкото, но търгуваше с откраднатите продукти и си докарваше по някой лев към пенсията.

Всички шушукаха зад гърба му. Хората разказваха весели и комични случки от неговото „разузнаване“.

Веднъж толкова се бе заплеснал да пълни чувала си с чушки от двора на комшийката, че не забеляза кога до него застана баба Кера.

По едно време я засече с периферното си зрение, но изобщо не се смути.

– Ти коя си? Какво правиш тук? – нагло попита Разузнавача.

– Ти ми кажи, какво правиш в моята градина? – сбърчи вежди баба Кера.

– Това си е моята градина ….., – продължи да се преструва Румен.

– Като грабна тоягата, ще разбереш набързо коя градина обираш, – възмутено извика баба Кера.

– Грешка ….извинявай ……обърках се …..а пък аз си мислех, – и Разузнавача заотстъпва с пълен чувал назад.

Баба Кера застана пред него с една голяма вършина в ръцете.

– Пипера, – кресна му тя, – изсипвай го и се махай, че здраво място няма да остане по теб. Крадец и разбойник …. – жената започна да се задъхва от ярост.

Румен изтърси чувала и заотстъпва назад, като си мърмореше под носа

– Грешка, сбърках …….нали не довиждам малко с очите …..

– Невидял! Неразбрал! – фучеше баба Кера. – Цяло село е пропищяло от тебе.

Атила е последният и най-могъщ владетел на хуните. Управлявал е най-голямата европейска държава по това време. През неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източна и Западна римска империя.

Атила не е символ, нито прякор на хунския вожд. Самото име е обект на спорове.

Някои мислят, че името Атила идва от готски от атил – баща и ла – умалителна частица или „малък баща“. Хуните са били със азиатска кръв и са били по-дребни от готите.

Според описанията на Прис, Атила е бил нисък, но харизматичен водач и абсолютен владетел на хората си. Бил е тиранин и безмилостен воин.

Понякога е използвал определени стратегии с цел да опази хората си, но в зависимост от целта си той е изпращал коницата си срещу силно укрепени позиции и е приемал огромни загуби като цена на победата си. За това малко вероятно е да е бил „малкия баща“.

Хунският език е бил най-близо до този на дунавските прабългари. На този език „атила“ идва от „баща“ и „земя“ и може да се преведе като „бащата на земята“.

Това много повече подхожда на хунския предводител, който е трябвало да носи победи и благоденствие на народа си.