Жителите на древен Табан в Индонезия използват почвата не само като суровина за производство на керамични изделия и тухли, но и за приготвяне на вкусна закуска.
Храна, която се приготвя от чернозем, очистена от чакъл, се нарича ампо. Това необичайно ястие може да изпробвате само на едно място в света – село Табан. Няма никакви медицински потвърждения за ползата или вредата от такава храна. Но местните жители са уверени, че почвата се явява прекрасно средство за премахване на главоболие. Тази храна я препоръчват на бременни жени, защото смятат, че ампо оказва благоприятно влияние върху кожата на плода.
В официални източници няма да намерите нито една рецепта, с указания, как да се приготвя земята за по-нататъшното ѝ потребление. Само местните жители си споделят технологията за приготвяне на това ястие.
Ампо се приготвя по следния начин. Бият с пръчки по твърдата маса, а след това остъргват ролки с нож от бамбук. Следващата стъпка е запичане на тези парчета бамбук за около половин час и опушването им в глинени гърнета. Следват някои прости манипулации и пръстеното блюдо е готово за употреба.
С приготвянето на ампо се занимава само едно семейство в индонизийското село. 53-годишната жителка на Табан Расим, която подготвя празник на черната пръст, казва, че вкусът на ястията зависи от качеството на използваната почва, Колкото е по-качествен чернозема, толкова е по-вкусно ампото.
Расим продава ампо на местния пазар и изкарва по 2 долара на ден. Разбира се, парите не са много, но все пак са допълнителен доход. Както отбелязва и самата Расим, тя не помни, как приготвянето на ампо се е превърнал в семеен бизнес. Това ястие е приготвяла още нейната прабаба, тя научила баба ѝ, а после самата традиция продължила самата Расим. Всички хора, които са изпробвали необичайното ястие, приготвено по индонезийски, са останали доволни. Според тях с кремообразната структура на земята е налице възхитителен вкус  и чудесен аромат.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.