Двегодишно момиченце мрънка и настоява да отворят кутията, за да си получи лакомството.
Майката, за да отклони вниманието на детето казва:
– Нека първо да прочетем какво пише на кутията и тогава.
Детето с готовност става, прекарва пръста си по написаните букви и радостно казва:
– Тук пише: „Много е вкусно. Трябва бързо да го изядете!“

Човешките пръсти нямат мускули. Образно казано, ние ги движим дистанционно.
Пръстите се движат чрез сухожилия управлявани от мускулите на предмишницата.
Когато е необходимо да огънем пръст, мускулите на предмишницата дърпат сухожилията, които задвижат пръста като марионетки.
В този процес са задействани 17 мускула на дланта и 18 на предмишницата.
Даже и в най-големият пръст няма мускули.
Странно е, че пръстите едни от най- подвижните части на човешкото тяло, сами по себе си не могат да се движат.

Проповедникът от Кентъки, който участвал в телевизионно риалити шоу за укротяване на змии починал след ухапване от змия.
Джеймс Кутс е бил ярък последовател и представител на църковното течение „змиеносци“.
В телевизионното шоу  Snake Salvation – „Спасение чрез змии“ проповедникът заявил, че съгласно Библията, ухапването от змия няма да навреди на вярващите, докато те гледат към Бога.
Реалити шоуто се излъчвало по National Geographic, в него Кутс вземал всякакви отровни змии – медянка, гърмяща змия и вид отровна усойница.
Водещия отбелязал:
– Дори и след като е загубил половин пръст след ухапване от змия и е бил свидетели на много смъртни случаи от змийска отрова, Кутс продължава да вярва в своята мисия за хващането на змии в името на своята вяра“.
През февруари 2013 г. Кутс условно е осъден за една година  за това, че е преминал границата на Тенеси, имайки при себе си отровни змии. През 2008 г. бил арестуван, защото имал в дома си 74 змии.
В щата Тенеси било забранено опитомяването на змии още през 1947 г., след като 5 човека били ухапани в църквите. Кутс бил „змиеносец трето поколение“ и имал намерение да предаде своята практика в църквата на Пълното Евангелие в името на Исус Христос.
Църквите на змиеносците са църкви в САЩ, които отричат върховното образовано духовенство. Практиката да се хващат отровни змии се зародила в началото на XX век в Апалачите и играе не малка роля в църковната им дейност. Тази практика е извън закона на много щатове, но сега съществува в селските райони на Юга. Последователите на църквата на змиеносците смятат, че практиката за хващане на змии има древни корени. Те се позовават на цитати от Библията.

По време на бурята разразила се през нощта на 16 януари, удар от мълния отчупил най-големия пръст на дясната ръка на статуята.
Статуята на Христос Спасителя е един от най-известните и популярни паметници в света. Всяка година най-малко 1,8 милиона туристи се изкачват към нейното подножие, от където се открива панорамна гледка към града, залива в подножието на живописната Захарна планина, знаменитите плажове на Копакабана и Ипанема, и огромната чаша на стадиона „Маракана“.
Монументът се намира на върха на планината Корковадо на височина 710 метра над морското равнище. Статуята е издигната в периода 1922-1931г. Изработена е от стоманобетон и талк, тя достига 38 m височина, тегло й е 1145 тона, а размера на ръцете й е 28 метра.
Представителят на местната епархия Осмар Рапосо е казал, че реставрационните работи по паметника ще започнат следващия месец. Според него, в епархията  е съхранен оригинала направен от талк.
Бразилски специалист метеоролог е преброил повече от 40 хиляди светкавици в продължение на три часа, докато бурята е продължавала. Стихията е повлякла стотици дървета в града, много от улиците са наводнени. Скорост на вятъра е била почти 90 km/h.

Скоро я посадиха. Стопанина с нежност постави корените й в земята и ги затрупа с рохкава пръст. Докато я носеше тя чу мечтата на този човек:
– Ще те посадя, крехко нежно стъбълце, – нежно шепнеше той на фиданката. – От теб ще излезе прекрасна красавица. Плодовете ти ще станат големи и сочни. Ще доставяш сладост и ще радваш всеки докоснал устни до сочните ти плодове.
Замечта се и фиданката. Каква ли наистина ще стане?
Мина време, дръвчето здраво се хвана с корените за земята, но още беше крехко и слабо.
Стопанина дойде. Погали нежно крехките клонки и се замисли. След малко донесе отнякъде груб, изсъхнал стар клон и го заби близо до фиданката. После я привърза с парче плат към това грубо и грозно дърво. Донесе дъски и направи малка оградка около дръвчето. Преплете я с изсъхнали клони и малко тел.
Малката фиданка се огорчи и започна да роптае:
– Нима този човек забрави мечтите си? – каза си тя съкрушена. – Нали щях да израстна красавица и да радвам околните с плодовете си? Защо ме завърза за този недодялан и възмутителен клон? Отгоре на туй, от къде домъкна тези груби дъски? Не стига това, но ги преплети с тези бодливи клони и тази неугледна тел……
Оплакванията и възмущението на фиданката се изливаха като потоци реки. Тя не спираше, непрекъснато охкаше, вайкаше се и се самосъжаляваше….
Горката тя, не можеше да разбере, че грубият кол я придържаше, за да израсте яка и силна, здраво вкоренена в земята, а грозната оградка я предпазваше от нараняване и счупване, което можеше да я сполети ако я нападнеха недоброжелатели.