Безръкият пианист, който свирел на пиано с пръстите на краката си, 23 годишният Лиу Уей е станал победител в „Китай търси таланти“.
Той е останал без ръце на 10 години. Да свири на пиано се е научил на 18 години.
Когато била обявена победата му, Лиу Уей казал, че поне има чифт прекрасни крака, които заменят изгубените му ръце.
Умението на безръкият пианист било оценено по достойнство от професионалните среди. Популярната тайванска певица Джоли Цай поздравила Уей Лиу и го поканила да участва в нейно турне.

В Китай е съществувала странна традиция. На малките момиченца от ранно детство задължително се бинтоват краката.Те не са счупени, нито е били необходимо да се изправят костите им, напротив.
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?