Върви си Адам из рая и гледа, Ева яде нещо с удоволствие. Приближава се до нея и я моли:
– Ева, дай да опитам!
Ева продължава да яде и изобщо не му обръща внимание. Адам гледна с нескрито любопитство и още по-настойчиво казва:
– Ева, дай и аз да опитам….
Ева спокойно дояжда „нещото“ и си облизва пръстите.
Змията гледа обезсърчена, недоволно клати глава и казва:
– Ето на, цялата Библия отиде на боклука.

При нас Библията е свободно достъпна. В някои домове тя събира праха на лавицата, но в в отделни страни само за това, че хората я четат губят ръцете си.
Ето как се наказва четенето на Библията в Саудитска Арабия. Наказанието е надробяване на дясната ръка. Четирите пръста и палеца се нарязват до костта 40 или 50 пъти.
Мускулите и нервите се разрушават нацяло, така че ръката остава напълно безполезна за в бъдеще.
Освен това наказанието се извършва при нехигиенични условия и получаването на сериозни инфекции е почти сигурно.

Защо нарязана хартия може да резне пръст и да доведе до много по-силна болка, отколкото порязването с нож
Причината е в ръба на хартията. Той остава не дълбока рана и се отделя съвсем малко кръв, но нервните окончания остават открити на дразненията от въздуха.
Ако се порежете по-дълбоко идват на ход други фактори.
Когато се порежете с хартия, на кожата се появяват много повече микроскопични повреждания, отколкото от острието на ножа. Освен това химическите вещества пропити в хартиените влакна дразнят допълнително.
Трябва да отбележим, че порязванията с хартия става върху върховете на пръстите, където са разположени много повече нервни рецептори в сравнение с другите часи на тялото.

Настрадин за първи път попаднал в града. Блуждаел по улиците и се разходил по пазара. Погледът му първо се спрял на магазин за хранителни стоки, не знаел какво продават там, за това влязъл в него.

Там видял един седящ човек, а около него дървени кутии със стафиди, праскови, бадеми, фъстъци и всичко най-вкусно на света. Но човекът не ядял от тези деликатеси.

Настрадин първо си помислил: „ Може би този човек е сляп и той не може да види, какви хубави неща са сложени пред него.“

Приближил се към седящия мъж и се убедил, че мъжът вижда. Постоял малко и помислил. Решил, че вероятно сляп се е родил. Гледа, но не вижда.

За да се убеди, че е прав. Настрадин дошъл близо до бакалина и насочил към очите му два от пръстите на ръката си. Тогава мъжът се развикал:

– Какво правиш? Едва не ми извади очите.

Настрадин се изненадал:

– Нима ти виждаш?

– А защо да не виждам? – попитал мъжът. – Ако ти виждаш, защо аз да не виждам?

– Ако ти виждаш, защо не ядеш?

– Ако ги изям ще си причиня вреда.

Като го чул, Настрадин грабна шепа стафиди и бадеми и започнал да ги тъпче по джобовете си.

– Какво правиш? – попитал бакалинът.

– А на теб какво ти пука? – казал Настрадин. – Нека вредата бъде върху мен.

Хората се интересуват повече от това, което не ги засяга.

В автобуса пътува жена и разговаря по мобилния си телефон.

– ….. представяш ли си, Лили, отивам в спалнята, а той там със съседката се върти в нашия креват. На пръсти се прокраднах и тихичко затворих вратата. …. О, мила, спирката ми, ……. довечера свършвам в шест и ще ти доразкажа.

Шест часа вечерта. Същата жена седи в автобуса. Изведнъж притичва един мъж и се качва в автобуса. Запъхтян, едва поемайки си дъх казва:

– Не закъснях ли? – поглежда към жената и я приканва, – Какво, отказахте ли се? Звънете бързо на Лилито!