Най-известната формулировка на любопитен икономически феномен е описана от Уодил Кетчингс и Уилям Фостър.
Тя изглежда така:
„Колкото повече отделяме за черни дни, толкова по-бързо те ще настъпят.“
За да се разбере това противоречие, съдържаща се в този феномен ни е нужна малко икономическа теория.
Ако по време на икономически спад голяма част от населението започва да спестява и се намалява търсенето на стоки, това от своя страна води до намаляване на доходите и като следствие се намалява нивото на икономиите и спестяванията.
Казано просто, получава се затворен кръг, когато потребителят изразходва по-малко средства, влошава благосъстоянието си.
В някои отношения парадокса на спестовността, прилича на проблема от теорията на игрите наречена „дилемата на затворника“. Действия, които са изгодни за всеки участник пооделно, са вредни за тях като цяло.

Смея да твърдя, че първоначалното натрупване на капитал в целия свят във всички времена винаги е свързано с нарушаване на закона. Работата е там, че законът, който изисква огромно уважение и призовава гражданите да му се подчиняват е спирачка за прогреса.
В по-бурните времена, когато животът бързо се променя, законите също се приемат бързо, за да не спира животът. Новите закони неизбежно влизат в противоречие със старите. Това ужасно затруднява юристите. Всеки нов закон противоречи на някой друг или пък е лошо формулиран и не можеше да се тълкува еднозначно.
При тези условия каквото и да прави един предприемач, особено истинския, които е смел, с нови идеи, с размах и фантазия, неизбежно нарушава едни или други закони.