Дори да си поспиш малко повече през почивните дни, това няма да ти помогне да възстановиш силите си.
Безсънните нощи, прекарани в развлечения или уморителни нощни смени, пагубно влияят на мозъка. Липсата на сън води до бърза смърт на мозъчни клетки и този процес не може да спре с прекомерно спане през почивните дни.
Паметта, вниманието и други когниктивни функции, според лекарите, не се възстановяват и след три дни, при нарушаване на нощната почивка.
За да докажат разрушаващото влияние на бодърстването през нощта, учените направили експеримент с гризачи. Животните били разделени в три групи: нормален нощен сън, минимално недоспиване и продължително лишаване от сън.
Специалистите забелязали, че при краткосрочен период без сън мозъчните неврони увеличават производството на протеин, който отговаря за попълването на запасите с енергия. Същият този протеин, казват учените, предпазва невроните от увреждане.
След продължителен период на безсъние, нужните протеини почти не се изработват, което рязко повишава скоростта на клетъчната смърт. Учените са открили, че мишки, които нямат нормален нощен сън, са загубили 25% от невроните в областта на мозъка, които отговарят за физиологичните реакции при стресови ситуации и паника.
За това при липса на достатъчен нощен сън, човек загубва способността си адекватно да възприема всичко наоколо и не може да се концентрира правилно при вземане на решения.

Американски учени са открили причината за забравяне в напреднала възраст. Както се вижда от експериментите върху мишки , тя е свързана с ниските нива на протеин в мозъка, отговорен за загубата на памет.
Специалисти се надяват, че това откритие ще допринесе за развитието на нови методи за лечение, които ще премахват забравянето в напреднала възраст.
В хода на работата сътрудниците на медицинския център към Колумбийския университет са анализирали мозъка на осем души , умрели на възраст от 22 до 88 години.
В резултат на това, експертите са открили 17 гени , чиято дейност варира с възрастта. Един от тях съдържа инструкции за изработване на протеин RbAP48 , чиято активност намалява с възрастта.
Генно модифицирани млади мишки имали ниски нива на протеина, както и стари, които показали слаби резултати в тестовете за памет.  Чрез увеличаване на активността на RbAP48 в стари мишки , учените  не само успели да спрат намаляването на паметта , но и да я подобрят.
Това, че са се справили със загубата на памет при по-възрастни мишки е обнадеждаващо. В края на краищата е станало ясно, че дадения протеин се явява ключов фактор, а това показва, че загубата на памет с възрастта е свързана с функционалните изменения на невроните. За разлика от болестта на Алцхаймер, при жертвите не се наблюдава значителна загуба на неврони.

Колкото и странно да ви звучи, ще говорим не за хора, а за насекоми. Изглежда и те имат нашите привички.

Американски биолози, изследвали брачното поведение на самците при плодовата мушица. Те им предложили да се изберат една от двете хранилки. В едната имало обикновен захарен сироп, а в другата същият сироп, но разреден със спирт.

Тези самци, които при ухажването били отхвърлени от самките, често пиели от хранилката с алкохола.

Причината за това е по-ниска концентрация в тялото на протеин, наречен невромодулаторна F, който действа върху центъра на удоволствието.

Когато насекомите не били удовлетворени, поради липса на чифтосване, се опитвали да запълнят пропастта с консумация на алкохол.

Това не ви ли напомня на нещо? Но за разлика от тях ние можем да кажем стоп и да контролираме действията си. Наистина ли можем?

Учените са открили протеин, който позволява на имунните клетки да получите информация за увредените тъкани.
Инфекцията прониква в нашия организъм чрез повреждане на тъканите –  малки или големи рани. Имунните клетки са настроени да разпознават присъствието на непознат патоген, но имунитета  има „опция“, която позволява да се знае предварително какви са щетите и я поставя в готовност за действие. Учени от австралийския институт за медицински изследвания  Уолтър и Илайза Хол са успели да идентифицират протеин, който играе ключова роля в разпознаването.
Дендритни имунитет клетки първи научават за наличието на вируси, бактерии или паразити. Те усещат унищожаването на други клетки чрез протеин Clec9A.
Протеините стоят на повърхността на някои специализирани дендритни клетки и уловят актиновия цитоскелет. Актина излиза отгоре, само когато, клетъчната мембрана е повредена. Клетката може да бъде унищожен в резултат от механично въздействие отвън или поради вируси и бактерии. С помощта на протеина Clec9A дендритни клетки могат да бият тревога, преди инфекцията да влезе в сила.
Тези клетки се наричат ​​също антиген-представящи. Те събират чуждите молекули и ги показват на своите Т-лимфоцити, така те започват производство на желаните антитела. При ваксинация те разпознават конкретния възбудител, който присъства във ваксината. Дендритни клетки могат и да се излъжат, ако някоя неактивна молекула се свърже с протеина Clec9A, но други имунни клетки ще покажат антигена, който им се е изплъзнал.
Според учените, ако се модифицира ваксината така, че тя да се фокусира само на Clec9A, това ще позволи от 100 до 1000 пъти намаляване на дозата на приложения препарата. Такава ваксина не само ще се бори с инфекциите, но ще насочва  имунитета към определен тип туморни клетки.

В едно проучване, проведено учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, първото, което са установили е, че способността на хората да познае вкуса на мазнини се определя от вариантите на един единствен ген. Този ген се кодира като протеин CD36 и се намира в областта на езика определяща вкуса. При по-чувствителни хора този протеин се синтезира в по-големи количества.
Участващите 21 човека са били от групата на затлъстяващите хора. При някои от тях било определено високо ниво на протеин CD36, при други – ниска, а при трети заемал междинно положение.
Хората включени в експеримента били помолени да определят вкуса на съдържанието в три чашки. В едната от тях се намирало нелетливо масло, а в другите две, някакъв разтвор напомнящ течно масло, но не съдържащ мазнини. Участниците трябвало да изберат една от чашките различаваща се от другите две, като се ориентират само по вкусовите си усещания. Те не могли да помиришат или видят течностите, защото учените поставили специални щипки на носа и покрили чашките.
Учените установили, че хората, които са синтезирани повече протеин CD36, намерили по- лесно исканата течност. Те били осем пъти по-чувствителни към наличието на мазнини от тези, които имат по-малко от половината от протеина.