Учени от Аржентина клонирали крава с човешки гени. Според експерти, такова животно ще може да дава мляко, подобно на човешкото.

Клонираната крава нарекли Розита. При раждането си тя е тежала 45 килограма, което е два пъти по-голямо от обичайното, за това се е наложило да се прибегне до кесарево сечение.

Специалистите смятат, тази крава ще дава мляко с високо съдържание на протеини, които се намират в човешкото мляко. Ако бъдещите експерименти са успешни, то полученото мляко може да се използва за приготвяне на млечни смеси, предназначени за малки деца.

За сега това са само мечти, тъй като първата порция мляко от Розита ще може да се изследва след няколко години.

Не се знае какъв ще бъде резултата от тези експерименти, но още в началото са започнали да се появяват критики. Някои учени смятат, че подобен тип експерименти ще окажат негативно влияние, както на животните, така и на хората.

Учени от САЩ са създали в обикновен лабораторен съд миниатюрен мозък, състоящ се от 60 неврони на плъхове. Експериментите показали, че мрежата на нервните клетки е способна за дълъг период от време да обработва получената информация.

Изследователи от университета в Питсбърг са поставили върху силициев диск протеини, които стимулират растежа на нанесените на повърхността ембрионални клетки на хипокампуса. След известно време растящите неврони се самоорганизирали във вид на микромозък.

Биолозите с помощта на химически вещества осъществявали естествено затихване на импулсите в мрежата от клетки и изпращали в джунглата от неврони електрически сигнали.

В резултат на това новосъздадения мозък е преживял не четвърт от секундата, когато е поставен при естествени условия, а цели 12 секунди.

Това помогнало да се разбере как невроните обработват постъпващите сигнали и ги препращат едни на други.

Група учени от САЩ и Канада индетифицирали в организма на хората протеиновия механизъм, който за сметка на промените в нивото на бикарбоната, може да контролира степента на киселинност в кръвта. Според Грег Гос, професор от канадския университет в Алберта, рН в кръвта може да се контролира, както при животните, така и при хората, защото този механизъм има една и съща основа и в двата случая.
Учените са открили, че протеина аденилатциклатоза може да променя степента на киселинност в кръвта при хора, кучета, акули и други живи организми.
В естествени условия този протеин се освобождава в кръвта при възникване чувството на глад или по време на хранене. Канадските учени твърдят, че аденилатциклатоза е транспортен протеин и чрез него се активират няколко десетки други протеини.
Биолозите почти 50 години са се опитвали да разберат как протича този процес. Сега се откриват нови възможности, свързани с регулирането на киселинността в кръвта.
При нормални условия степента на кръвната киселинност е регулирана от организма, но промените в рН отразява общото ниво на обмените процеси в организма.
Научавайки измененията на киселиността в кръвта на човека, лекарите ще могат да контролират диабета, затлъстяването, мъжкото безплодие и други заболявания.