На един отдалечен остров в Тихи океан сред местните туземци работил един мисионер. Много слушали неговите проповеди и някои ги взимали присърце. Един от тях все повече и повече вниквал в новото учение. Той поискал да поговори с мисионера и отишъл в дома му.
– Можеш ли да ми обясниш, – казал туземецът, – защо сега чувствата ми и мислите ми са различни от тези от преди? Ти сам знаеш, как с желание слушах твоите проповеди, но пак ме влечеше към греха, а сега всичко се измени. Не ме влече нищо към греховният ми живот и за мен няма по-голяма радост от това да чета Свещеното Писание. Когато моите бивши приятели се опитат да ме прелъстят и ме карат да забравя всичко ново, което съм научил, не успяват. Това, което ми бе скъпо преди, загуби своето очарование и сега аз обичам съвсем друго.
– Кажи ми как ти сам обясняваш настъпилата промяна в теб? – попитал мисионерът.
– Мисля, но ми е трудно да го кажа толкова високо, че Святия Дух произвежда тази промяна в мен, отвръща сърцето ми от греха и ме привлича към Бога.
Думите му били изпълнени с дълбока вяра, а цялото му същество било пропито от благоговение.
Така става сливането на божествения живот с човешката душа.  Християнството е животът от Бога изпълващо сърцето на новородения човек.

Дълго не могли да отнемат микрофона на обезумялата жена.
В САЩ стават неща, които сякаш са съчинени в Холивуд. Почти като във филма „Заклинателят“ стенографката на Камарата на представителите неочаквано обезумяла.
Точно по време на заседание тя скочила на трибуната и започнала да крещи за масоните, Исус Христос и разпадането на обществото.
Очевидци разказват, че Дайана Рейд, която всички знаели, като отговорна и стриктна сътрудничка, стенографка на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, изведнъж полудяла по време на заседание. Тя станала внезапно от мястото си, тръгнала уверено към трибуната и започнала да води религиозна проповед пред отворения микрофон.
Всичко това се е случило по време на гласуването за повишаване на тавана на дълга на САЩ. Конгресмените били страшно поразени. Рейд крещяла нещо за дявола, за това, че конституцията на САЩ е писана от масони и че за това обществото се разпада. Тя казала още, че работата на Конгреса не е угодна на Бога. Жената се опитвала да каже на присъстващите, че „клетвата за вярност“, която американците трябва да произнасят пред своето знаме, не съответства на действителността.
„Заклевам се във вярност към знамето на Съединените американски щати и Републиката, която то представлява, като единна нация пред Бога, неделима, със свободи и справедливост за всички“ – така звучи клетвата за вярност към знамето на Съединените щати.
Когато служителите от сигурността най-накрая оттеглили от подиума стенографката, тя крещяла:
„Никой не може да слугува на двама господари“ и „Това не е единна нация пред Бога и никога не е била. Слава на Господ Исус Христос!“ Известно е, че жената е бил разпитан от полицията. До момента не се знае дали са предприети някакви санкции срещу нея. Според други източници жена е постъпила в болница.

Свещеник посетил една църква в провинцията. Той започнал проповедта си с вълнуващо напомняне:

– Всички от тази църква ще умрат….

Когато се огледал, забелязал, че мъж, който седял отпред се усмихвал.

– Какво ви е толкова забавно? – попитал свещеникът.

– Аз не съм от тази църква, – казал мъжът. – Дойдох да видя само сестра си през почивката.

Веднъж Марк Твен отишъл да слуша проповед на свой приятел свещеник, който много пъти го канел. Той бил един от най-добрите проповедници и когато проповядвал църквата винаги била пълна. Марк  си избрал неделята за ден, в който да посети църквата на приятеля си.
Свещеникът се готвел внимателно, в проповедта си вложил всичко най-добро което можел.
В неделя Марк Твен седнал на първия ред, точно пред проповедника. Свещеникът вложил цялата си енергия в проповядването и тя действително била прекрасна, цяла симфония преплетена с поезия.
Но Марк седял като мъртъв. Никакъв намек за одобрение не преминало по лицето му. Останалите хора били в екстаз, но Марк Твен оставал равнодушен.
Когато богослужението свършило свещеникът и Марк се насочил към колата. И двамата мълчали. Когато Марк Твен вече слизал от колата и се готвел да си тръгне, приятелят му казал:
– Ти нищо не каза за моята проповед.
Марк се обърнал и казал:
– В нея нямаше нищо ново. Аз имам книга в дома си, от която ти всичко си копирал. Тази лекция е взаимствана и ти не можеш да ме излъжеш, както глупаците в църквата. Но аз мога да чета и съм грамотен. Между другото преглеждах тази книга вчера.
Свещеникът бил изненадан и не можел да повярва на казаното:
– Какво говориш? От никъде не съм преписвал. Това е невъзможно!
Марк Твен казал:
– Утре ще ти изпратя книгата.
На другия ден свещеникът получил голям речник с бележка: „Тук ще намериш всички думи“.
Така разсъждава само аналитик. Той може да убие всяка поезия. За него това е просто свързване на думите. Не може да види красотата и всичко значимо, защото то се намира между редовете.