Един човек си купил кон от християнин. Продавачът му казал:
– Трябва се научиш да го яздиш.
Човекът не разбрал какво искал да му каже другия, за това добавил:
– Но аз мога да яздя кон.
– Ако искаш да го подкараш, – казал продавачът, – казваш: „Слава Богу“, а ако искаш да спреш – „Амин“.
Човекът яхнал коня и потеглил. Препуска и гледа, наближава пропаст, а как да спре коня не знае. Пропастта вече била близко, изведнъж той си спомнил и извикал:
– Амин!
Конят спрял на самия край на пропастта. Човекът си отдъхнал и с радост казал:
– Слава Богу!……

Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.

Едно момиче беряло цветя на високия скалист бряг спускащ се към реката. Един рибар видял как то се надвесило, за да откъсне цвете, което се намирало много по-надолу. Изправило се, опитало се да запази равновесие, но загубило почва под краката си и с отчаян вик паднало в пропастта.

Когато изнесли мъртвото тяло на момичето, в стиснатия му юмрук намерили цвят от мак. Искайки да откъсне това цвете момичето загубило живота си.

Много хора, като момичето, преследвайки бързоувяхващите цветовете на временните удоволствие и забавление, не обръщат внимание, че под краката им няма твърда почва, а хлъзгави пътища, които водят към пропастта.

Това е присъдата на всичко „прекрасно“, което привлича погледа ни в този свят. На външен вид изглежда здраво и вечно, но изведнъж красотата избледнява, силите се изчерпват, славата помръква и дрехите се износват. Всичко в себе си носи разрушителна сила, като неразвито семе, което непрестанно действа и върви към своя край.

Срещаме около себе си постоянно уроци, но ние държим на своето, като слепи, нищо не виждаме. Трябва да отбележим, че слепи или заслепени всичко, което ни заобикаля си има своя край. Често мислим, че сме стъпили здраво и не чувстваме как скоро ще пропаднем, отдадени на днешните безгрижни наслаждения, сякаш те ще продължат вечно.

Помолете Бог да ви отвори очите, за да разберете как стоите, за да не погинете.

По пътя вървяла голяма тълпа хора. Всеки носел своя кръст на гърба си. Сред тях бил един хитър човек, на който му се струвало, че неговия кръст е доста тежък. Изостанал малко назад. Скрил се зад дърветата и отпилил малка част от кръста си.

Доволен от находчивостта си, той бързо догонил другите и продължил пътя си по-нататък.

Изведнъж пред хората се изпречила дълбока пропаст. Те сложили кръстовете си и преминали, а хитрецът останал от тази страна. Неговият кръст се оказал малко по-къс, толкова колкото бил изпилил.

Колкото и странно да ви звучи, ще говорим не за хора, а за насекоми. Изглежда и те имат нашите привички.

Американски биолози, изследвали брачното поведение на самците при плодовата мушица. Те им предложили да се изберат една от двете хранилки. В едната имало обикновен захарен сироп, а в другата същият сироп, но разреден със спирт.

Тези самци, които при ухажването били отхвърлени от самките, често пиели от хранилката с алкохола.

Причината за това е по-ниска концентрация в тялото на протеин, наречен невромодулаторна F, който действа върху центъра на удоволствието.

Когато насекомите не били удовлетворени, поради липса на чифтосване, се опитвали да запълнят пропастта с консумация на алкохол.

Това не ви ли напомня на нещо? Но за разлика от тях ние можем да кажем стоп и да контролираме действията си. Наистина ли можем?